3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
гр. София, 07.10. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 517 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. С. Д. срещу определение № 723/08.08.2011 г. по частно гр. дело № 243/2011 г. на Габровския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу определение № 1567/03.05.2011 г. по гр. дело № 132/2011 г. на Габровския районен съд, с което е прекратено производството по същото първоинстанционно дело, в частта по предявения от жалбоподателя срещу [фирма] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, поради недопустимост на иска. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че предявеният иск е за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 88/14.07.2009 г., а исковата молба е подадена (чрез РУ”СО”-Габрово) на 07.01.2011 г. – след изтичане на 2-месечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което искът бил недопустим. Посочено е също, че 3-годишният срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ е неприложим в случая.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивния съд и е процесуално допустима.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК.
В представеното от страна на жалбоподателя изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, се сочат чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Във връзка с първата хипотеза се сочи, че в противоречие с константната практика на ВКС и конкретно – с определение № 231/10.02.2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, бил разрешен от въззивния съд процесуалноправният въпрос, че ако исковата молба по трудово дело бъде подадена пред некомпетентен орган, но в законния срок, тя следва да бъде изпратена по компетентност на съда и подлежи на разглеждане от него. Във връзка със соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК се излага единствено становището, че „решението” на ВКС в случая ще бъде от значение и за точното прилагане на закона.
Посоченият от жалбоподателя процесуалноправен въпрос поначало е от значение за изхода на спора по частното въззивно производство, но не неговото разрешаване е обусловило крайния извод на въззивния съд в обжалваното определение. Както беше вече посочено, окръжният съд е приел, че искът е предявен след изтичането на 2-месечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, а постановката на правния въпрос предпоставя този срок да е спазен. Поради това, посоченият от жалбоподателя правен въпрос не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК (в този смисъл е и т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
Не са налице и сочените от жалбоподателя допълнителни основания за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Посоченото в изложението определение № 231/10.02.2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е постановено по реда на чл. 288 от ГПК, поради което с него не би могло да бъде обосновано, нито противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК (в този смисъл са и т. 2 и т. 3 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Само по себе си становището на жалбоподателя, че „решението” на ВКС в случая ще бъде от значение и за точното прилагане на закона, също не може да обоснове хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. На първо място това становище е единствено заявено, но не е обосновано по никакъв начин в изложението, като дори не е и свързано с формулирания от жалбоподателя правен въпрос. Освен това точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване (в този смисъл е и т. 4 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС), а жалбоподателят сочи в изложението си единствено точното прилагане на закона като такова основание.
Следва да се отбележи, че в грубо нарушение на закона и в противоречие с константната практика на съдилищата и на ВКС, съгласно която сроковете по чл. 358 от КТ са давностни, а не преклузивни, въззивният съд е приел в обжалваното определение, че пропускането на 2-месечния срок по чл. 358 от КТ обуславяло извод за процесуална недопустимост на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Жалбоподателят обаче не е формулирал и посочил в изложението си правен въпрос, свързан с вида и характера на сроковете по чл. 358 от КТ, както и с правните последици от тяхното пропускане, като е недопустимо ВКС да извежда правния въпрос, представляващ основание за допускане на касационно обжалване (в този смисъл също т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
От горното следва, че в случая не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 723/08.08.2011 г., постановено по частно гр. дело № 243/2011 г. на Габровския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.