3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
[населено място], 08.05.2013 г.
Върховен касационен съд на РБ, ГК, ІІІ гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети април, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията Б. гр.д.N 2122 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Б. С., подадена от адвокат Г. С. срещу въззивно решение № 4734 от 27.06.20102 г. по гр.д.№ 13390/2011 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № ІІІ-86-142 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 1367/2010 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен иска за издръжка за м. февруари 2011 г., като Н. В. С. е осъден да заплати на В. Н. С. чрез неговата майка и законен представител Е. Б. И. сумата 200 лв. – издръжка за м. февруари 2011 г., ведно със законната лихва, считано от 1.03.2011 г. и е потвърдено решението в останалите обжалвани части.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл в нарушение на материалния закон, като е присъдил по-малка от нуждите на майката издръжка. Само за м. февруари 2011 г. съдът присъдил издръжка в размер на 200 лв., а за останалия период определил такава в размер на 120 лв., което не било съобразено с материалното положение на ответника по касационната жалба; в нарушение на събраните по делото доказателства съдът приел, че вина за разстройството на брака има и жалбоподателката, което довело и до неправилно определяне на съдебните разноски. Неправилен бил и изводът, че жалбодотелката сама напуснала семейното жилище и нямала нужда от него, като съдът не разгледал истинските причини за напускането.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът Н. В. С. чрез адвокат Е. И. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са поставени за разрешаване въпроси от материалноправен или процесуалноправен характер, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото за да са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което брака между страните по делото е прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия, по вина на двамата съпрузи, Софийски градски съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че вина за това имат двамата съпрузи. В частта, касаеща спора за размера и периода на присъдената на детето В. С., родено на 27.02.2008 г. издръжка е приел, че определената издръжка, която следва да заплаща бащата в размер на 200 лв. месечно е достатъчна, присъдил е такава и за м.февруари 2011 г., като е потвърдил решението, с което иска за издръжка за периода до 1.02.2011 г. е отхвърлен и е присъдена издръжка в размер на 200 лв. месечно за времето след 1.03.2011 г. Потвърдил е решението и в частта, с която семейното жилище е предоставено за ползване на жалбоподателката за срок от една година от влизане в сила на решението съгласно чл.56, ал.3 СК.
Изложеното в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно даденото в т.1 на ТР №1/2010 г., ОСГТК на ВКС разрешение жалбоподателят трябва да посочи материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото. От значение за изхода по конкретното дело е този въпрос, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. М. или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В случая изложението не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос от решаващо значение за изхода на делото, а е относимо към правилността на обжалваното решение във връзка с възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и обсъждане на събраните по делото доказателства. Липсата на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване налага извод, че обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол, без да се изследва наличието на специалната предпоставка по т.3 на същата разпоредба.
Независимо от изхода на делото на ответника не следва да се присъдят разноски,поради това, че липсват данни за направени такива.
. Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4734 от 27.06.20102 г. по гр.д.№ 13390/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: