ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 577
София, 08. юли 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1661 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 23/20.08.2018 на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 1689/2017, в частта, с което е отменено решение № 1130/27.07.2017 на Бургаския районен съд по гр. д. № 1560/2016, като е отхвърлен предявеният иск по чл. 45 ЗЗД по отношение на ответника Г. Д. за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Недоволен от решението е касаторът Д. А. С., представляван от адв. В. С. от ВАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и по материалноправния въпрос противоправни ли са действията по организиране на протест в нарушение на правилата за провеждането му (чл. 8 и 9 от Закона за събранията митингите и манифестациите) и накърняване правото на свобода на вероизповеданията, недопускане на дискриминация и гарантирани от чл. 4, чл. 6 и чл. 39 от Конституцията на Република България права и свободи, които (въпроси) са разрешени в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с решения на ЕСПЧ, каквито прилага.
Ответникът по жалбата Г. П. Д., представляван от адв. Н. А. от Б. я оспорва, като неоснователна и счита, че не са повдигнати правни въпроси, обуславящи допускането на въззивното решение до касационно обжалване. Претендира направените за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че вечерта на 17.04.2011 г., в молитвения дом на вероизповедание „Свидетелите на Йехова“ в [населено място], е било насрочено събрание по повод празник на изповеданието, на което събрание присъствал и ищецът, като в близост до молитвения дом на вероизповеданието на неразрешен по надлежния ред протест се събрала група от хора, включително членове на ВМРО, носещи знамена на организацията, включително ответниците. От събраното множество започнали да обиждат членовете на вероизповеданието, да отправят към тях закани с убийство, а част от групата се отправила към сградата и било извършено нападение срещу сградата и събраните в нея хора. От показанията на свидетелите е прието за установено, че ищецът пристигнал в хода на случващото се, като веднага се включил към останалите мъже от вероизповеданието, които се опитвали да попречат на нападателите да влязат в залата, където имало събрани много хора, включително жени и деца. Нападателите (с качулки и очила) хвърляли камъни, един от които ударил ищеца по главата, при което той се строполил на земята, бил окървавен и държал главата си в ръце. По-късно дошли представители на полицията и линейка, като пострадалите, сред които и ищеца били откарани в болницата, за да им се окаже медицинска помощ. От раната на главата на ищеца останал голям белег, а продължително време същият изпитвал силни болки както в главата, така и по тялото (последица от поетите удари при опита му да задържи вратата на тоалетната на мястото на входната врата и да възпрепятства нападателите да влязат в залата). Съгласно показанията на съпругата на ищеца хематомите по тялото му са изчезнали след около месец – два, а за затварянето на раната се наложило да му направят шевове, като в болницата той бил видимо уплашен, тъй като знаел, че тя с детето им ще отидат за второто събрание, което било предвидено да се проведе същата вечер на същото място; а първите няколко вечери приемал медикаменти, за да може да се успокои и да заспи, но често продължавал да има главоболие, а емоционалните рани все още не били заздравели. От представените медицински документи е установена получената надлъжна рана и охлузване на главата на ищеца, както и три броя фактури за направените от ищеца разходи във връзка с медицинската обработка на раната. Съгласно назначената съдебно-техническа експертиза не могат да бъдат идентифицирани лицата, извършили нападението срещу молитвения дом и хората в него/ не се установява, че конкретния удар с камък по главата на ищеца, както и травмите по тялото му от ударите по придържаната от него врата, са били нанесени от ответниците, но участието на ответниците /с изключение на ответника Д./ в тълпа, атакувала молитвения дом с изключително агресивни действия (хвърляне на камъни, саксии и пиратки, блъскане и ритане на вратата на сградата) е установено с влезли в сила споразумения по наказателни дела. Въззивният съд е приел, че липсват събрани доказателства за това, че някой от ответниците е извършил деянието – удар с камък по главата на ищеца, поради което искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат от описаното по-горе физическо насилие е приет като неоснователен и недоказан, но участието им в тълпата, атакувала молитвения дом на вероизповеданието, чието поведение е било изключително агресивно, макар да не доказва извършването от някой от тях на деянието нанасянето на удари и причинени физически болки конкретно на ищеца, доказва основателността на иска за вреди, изразяващи се в изживян силен психически и емоционален стрес, обида, унижение и страх, от непозволено увреждане, причинено на ищеца от ответниците, без ответника Д.. Предвид изложеното, въззивният съд е приел като основателен и доказан иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата в размер на размер на 4.500,00 лв. Макар да е прието, че няма съмнение, че ответникът Д. е участвал в нерегламентирания протест, изразявайки негативното си отношение към вероизповеданието „Свидетели на Йехова“, наред с други членове на ПП „ВМРО“, съдът е счел, че липсват конкретни доказателства той да е бил организатор на протеста, доколкото фактите, описани в постановлението за прекратяване на наказателното преследване (което няма доказателствена сила) спрямо него – че е посещавал клубове и заведения, където се събират екстремистки настроени футболни фенове, раздавал е брошури, обещавал е да им предостави пиратки, както и че именно той ги е осигурил. Видно от отговорите на исковата молба всички останали ответници са отрекли да се познават с Д., а прокуратурата е прекратила наказателното преследване спрямо него. Прието е, че от страна на водените от ищеца свидетели не е установено конкретно изречени обидни квалификации към ищеца или други насилнически действия спрямо него от страна на Д., а тъжбите и писмените показания, дадени от пострадалите, приложени към исковата молба не съставляват годни доказателствени средства. Статиите в пресата и интернет установяват единствено негативното мнение на Д. спрямо дейността на вероизповеданието, но не и конкретни негови действия, относими към причиненото над ищеца насилие на процесната дата, а ищецът не е доказал и авторството на ответника върху тези материали, които са оспорени като доказателство. В заключение въззивният съд е посочил, че деликтната отговорност не може да почива на предположения, а следва да бъдат установени всички елементи на сложния фактически състав на непозволеното увреждане, съобразно чл. 45 ЗЗД, което по отношение на ответника Д. не е сторено, поради което предявените спрямо него искове са отхвърлени като неоснователни.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият материалноправен въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 23/20.08.2018 на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 1689/2017 в обжалваната част.
УКАЗВА на касатора Д. А. С. и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 124,50 лева като представи документ за извършения превод.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.