О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
София, 28.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 50/2009 година по описа на ІІ гражданско отделение
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. М. от с. Л., Л. А. Д. и С. А. Н., и двамата от гр. С., срещу решение № 69/13.03.2008 г. на Софийския градски съд, постановено по гр.д. № 3556/2006 г., с което е обезсилено като недопустимо решение от 21.02.2006 г. на Софийския районен съд, 25-ти състав, по гр.д. 7423/1997 г., в частта, с което е признато за нищожно саморъчно завещание на Б. В. И. от 15.09.1976 г. в полза на С. С. К. и е прекратено производството по делото по иска срещу тази ответница.
В срока по чл. 287 от ГПК не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба С. С. К..
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване ВКС, 4 г.о. взе предвид следното:
За да обезсили решението на Софийския районен съд, 25 с-в, по гр.д. 7423/1997 г., в частта, с която срещу С. С. К. са уважени исковете на ищците по чл. 42, б. „б”, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, Софийският градски съд е приел, че наследството на наследодателката Б е открито през 1978 г., така че ищците нямат качеството на наследници по закон според редакцията на чл.8 от ЗН преди изменението й с Д.в. бр.60/1992 г. действащ към момента на откриване на наследството. Следователно те не са надлежна страна да искат обявяване нищожността на завещателното й разпореждане. Разширяването кръга на наследниците по закон с новата разпоредба на чл. 8 ал.4 от ЗН е относимо към наследствата, открити след влизане в сила на посочената правна норма.
В изложението касаторите се позовават на предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК – произнасяне на въззивният съд по процесуалноправен въпрос, в противоречие с практиката на съдилищата, тъй като по същия спор Софийският районен съд, 25-ти състав е решил спора по същество, а Софийският градски съд с обжалваното решение е прекратил делото поради недопустимост на иска. Не е формулиран въпрос, по който съдът се е произнесъл, от значение за изхода по конкретното дело, обуславящ правните изводи на съда по него.
Софийският градски съд с разпореждане от 28.07.2008 г. е указал на касаторите да обосноват касационно основание по чл. 280, ал. 1, т.2 от ГПК, “чрез противоречива влязла в сила практика”. За разпореждането на съда те са уведомени чрез адв. Г на 06.10.2008 г. и в едноседмичния срок, на 13.10.2008 г., е подадено изложение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В него отново не е формулиран въпрос от значение за изхода по делото.
Съгласно ТР № 1/2009г. от 19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. ВКС има правомощие единствено да го уточни или детайлизира, но не е длъжен да го изведе от изложението, особено в случаите, когато такъв въобще не е формулиран.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 69/13.03.2008 г. на Софийския градски съд, въззивна колегия, ІV-д отделение, постановено по гр.д. № 3556/2006 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: