О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
гр.София, 18.06.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 638 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 26.11.2008г. по гр.д. № 467 / 2008г., с което Хасковски окръжен съд, като е оставил в сила решение от 18.07.2008г. по гр.д. № 2048/2007г.на Хасковски РС, е отхвърлил предявения срещу И. А. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 5 550лева.
Жалбоподателят – Л. Л. Д. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуален въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът И. А. Н. в писмено становище поддържат, че жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество от касационния съд,тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на четварто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение е отхвърлен предявения от жалбоподателката иск срещу И. А. с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 5 550 лева, обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Съдът е изложил съображения, за това че по делото не е доказано ответникът да е причинил вреда на жалбоподателката-ищец, като е унищожил негова собственост през месец ноември 2002г.- засадено от нея зеле и да е повредил оранжерията й. Приел е, че по-скоро по делото е установено, че ответникът е засадил и прибрал реколта от зеле през ноември 2002г., но то си е било негова собственост. Не са събрани и доказателства, че терена върху който е засадено зелето е собственост на жалбоподателката, а и има прекратена преписка срещу ответника от РП- Х. за кражба на зеле. Доколкото има съборена оранжерия на жалбоподателката, то отново липсват доказателства кой е автора на деянието, като съдът е изложил и допълнителни съображения за погасяване по давност на претенцията на жалбоподателката.
С допълнителна молба към касационната жалба жалбоподателят е изложил съображения, че съдът се е произнесъл по съществен материално правен въпрос, а именно относно възможността да се претендира обезщетение за причинени виновно и противоправно вреди, които са в причинна връзка с поведението на причинителя им. Поддържа, че разрешаването на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е в противеречие с практиката на ВКС без да се сочи такава.
При така изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не са налице посочените в жалбата основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение –чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Със същото, макар и да е разрешен съществен материалноправен въпрос, то е постановено в съответствие с трайната практика на ВКС, която приема, че при иск с правно основание чл.45 ЗЗД, увреденият е този, който следва да докаже кое е лицето, което виновно и противоправно го е увредило, тъй като текстът на закона е изричен в това отношение – всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В случая не е установено, че ответникът, както и съдът приема, виновно е причинил вреди на ищцата- жалбоподател и по силата на чл. 45 ЗЗД не следва да носи отговорност за тяхното обезщетяване. С иска ищецът цели да зашити своите имуществени права и съдът е длъжен да го разгледа и разреши, но в съответствие с доказателствата по делото и закона, което той е и направил. В трайната практика на ВКС се приема, че чл. 45 ЗЗД презумира само вината, но не и причинната връзка и авторството при непозволеното увреждане, каквото доказване жалбоподателката не е направила.
Жалбоподателката не твърди да е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от 26.11.2008г. по гр.д. № 467 / 2008г. на Хасковски окръжен съд по жалба на Л. Л. Д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: