О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
София, 31.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 30.04.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
дело № 136 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД ”А” ООД, гр. И., против въззивното решение на Софийски окръжен съд № 548 от 28.07.2008 год., постановено по гр.д. № 356/2008 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Ихтиманския районен съд от 06. 03.2008 год., по гр.д. № 185/2002 год. и е уважен предявеният от кооперация „С”, с. Ч. срещу касатора евентуален иск с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД за сумата 1965 лв., представляваща стойността на 2 бр. електротелфери, съответно от 1т. и от 2 т., мостов кран, цистерна, ковашко менгеме, въздушен чук, 2бр. железни рафта, 4бр. дървени рафта и реверсивна лебедка, както и 123.22 лв. разноски по делото.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на процесуалните правила- чл.133 ГПК/ отм./, чл.188 ГПК/ отм./, чл.145 ГПК и на материалния закон- чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.108 ЗС, поради което и на осн. чл.281,т.3 ГПК се иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдението, че разрешените с обжалваното решение съществените за делото въпроси на материалното и процесуално право -дали ищецът е собственик на процесния имот, дали съдът, с оглед обвързващата доказателствена сила следва да се позовава на документ, подписан само от страната, която черпи благоприятни последици от него и има ли право собственикът на вещта да търси обезщетение при погиването и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като отново в тази вр. е повторил съдържащите се в обстоятелствената част на касационната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното решение.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК провери данните по делото, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалното и съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон, касационно обжалване не следва да се допусне, поради отсъствие на визираните в чл.280, ал.1,т.3 ГПК комулативни предпоставки на които касаторът се позовава.
За да постанови обжалваното решение СОС е приел, че доколкото движимите вещи, находящи се в продадените на ответника недвижими имоти не са били предмет на извършената между страните продажба, нито имат характер на подобрения, правото на собственост върху които следва да се подчини законовото правило на чл. 92 ЗС, то обстоятелството, че спорът относно връщането им е разрешен с влязло в сила решение, с което е прието, че като дадени на ”А” ООД, без основание и се дължи връщането им на ищеца, въпросът за правото на собственост по отношение на същите, в случая се явява правно ирелевантен. Обстоятелството, че процесните движими вещи са отчуждени, въпреки знанието на държателя им, че не ги е придобил по силата на сключената с ищеца продажба, предвид съдържанието на приложения по делото нотариален акт, според изложеното от въззивната инстанция, обуславя присъждане на обезщетение за стойността им по правилото на чл.57, ал.2 ЗЗД.
Следователно поставените от касатора материалноправни въпроси, макар и важни са неотносими към настоящия правен спор, поради което не могат до обосноват касационно обжалване по приложно поле.
Доколкото те не само не са обосновали решаващите изводи на въззивния съд, но не са били и предмет на обсъждане от решаващия съд по съображения, че собствеността на дадена без основание вещ не е елемент от специалния фактически състав на чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД, както изрично е посочено в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, то основната, водеща предпоставка за допускане на касационно обжалване, установена с чл.280, ал.1 ГПК не е налице.
Що се отнася до поставения от касатора процесуалноправен въпрос, то освен, че същият е твърде общо формулиран и относим за всеки правен спор, в който следва да се обсъдят представени от страните писмени доказателства, имащи правната характеристика на частни свидетелстващи документи, в случая не е бил предмет на обсъждане от СОС във вр. с предявения иск по чл.57, ал.2 ЗЗД.
Цитираните, явно в тази връзка – извлечение от сметка 200 и констативен протокол от 07.04.2000 год., са свързани единствено с установяване правото на собственост на ищеца, какъвто не е бил предмета на разгледания от СОС иск, поради което този въпрос също се явява неотносим към делото и не може да обоснове касационно обжалване по приложно поле.
Нещо повече, дори и да се приеме, че основната предпоставка за допускане на касационно обжалване е налице, то отсъства самото поддържаното от касатора основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
Точното прилагане на закона, което е и един от аспектите за развитие на правото по см. на този въведен от законодателя критерий за селекция е свързано всякога било с необходимост от корективно тълкуване на неясни или непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, било с предизвикана промяна в практиката на съдилищата- когато се налага изоставяне на едно вече дадено тълкуване на закона, за да се възприеме друго – обективно необходимо.
В случая материалноправната норма на чл.57, ал.2 ЗЗД, уреждаща размера на обезщетението при дължимо връщане на вещта, освен, че е ясна и не се нуждае от тълкуване е била предмет на задълбочено разглеждане в практиката на ВКС, която, както сочат и приложените с касационната жалба решения е трайно непротиворечива. Ясни и несъздаващи затруднение в практиката на съдилищата са и нормите на процесуалния закон, касаещи както доказателствената сила на частния свидетелстващ документ, носещ подписа на страната по делото, черпеща благоприятни правни последици от същия, така и свързаните с допустимостта на свидетелските показания.
Обстоятелството, че с обжалваното въззивно решение СОС се е произнесъл в пълно съгласие с възприетото в трайната и последователна практика на ВКС тълкуване на материалния закон и процесуалните правила във вр. с поставените от касатора въпроси, вкл., че със свидетелски показания могат по правило да се доказват всякакви юридически и доказателствени факти, извън изключенията предвидени в чл.133,б.”а”-„е” ГПК/ отм./, в които придобиване правото на собственост върху движими вещи не се включва, означава, че не се налага ново тълкуване на същите, поради което основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК е неприложимо и на това основание.
Водим от горното и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 548 от 28.07.2008 год., по гр.д. № 356/2008 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: