О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
София, 12.10. 2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д. №1317/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. М. от [населено място], срещу решение №159 от 16.01.2017г., постановено по в.гр.д. №4480/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о. 7 с-в. в частта му, с която е потвърдено решение №6138/20.07.2016г. по гр.д.№8134/2014г. на СГС, І-5 с-в, в частта, с която е отхвърлен иска на М. М. против ЗК [фирма] от 50 000 лв. до претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди от 60 000лв., ведно със законната лихва върху посочената разлика.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно, като постановено при съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, въззивният съд не е преценил в пълна степен и не е взел предвид някои от претърпените от ищцата увреждания. Твърди се, че съдът е преценявал критерия, свързан със „социално-икономическата обстановка в страната” абстрактно, без да изследва конкретните фактически обстоятелства. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част, осъждането на ответното дружество да заплати на ищцата допълнително сумата 10 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди с лихви и разноски за касационната инстанция.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани два материалноправни въпроса, за които се твърди, че обуславят наличието на основанията за допускате на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280 ал.1 т.1, т. 2 и т.3 ГПК, а именно:
1. „Следва ли при определяне размера на обезщетението да се отчетат всички поражения върху физическата цялост на пострадалия, както и настъпилата след времето на увреждането инфлация? Възрастта на увреденото лице, на което са причинени увреждания с траен, доживотен характер, трайното отражение на уврежданията върху здравословното състояние и психиката на ищцата, както и белезите и трайните деформации по тялото на лице от женски пол са ли фактори, които следва да се отчетат при определяне размера на обезщетението?”. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №390/8.01.2013г. по гр.д.№628/2010г. на ВКС, ІV г.о., решение №133/2.10.2015г. по т.д.№2745/2010г. на ВКС, І т.о. и с указанията, дадени в т.11 от постановление №4/1968г. на Пленума на ВС.
2. „Представляват ли нормативно определените лимити на гражданската отговорност на застрахователите за неимуществени вреди самостоятелни критерии за определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди?”. Излагат се съображения, че въпросът се решава противоречиво като се посочват отговорите на въпроса, дадени в решение №78/6.08.2015г. по т.д.№1278/2014г. на ВКС, ІІ т.о., решение №95/24.10.2012г. по т.д.№916/2011г. на ВКС, І т.о. и решение №4/3.08.2015г. на ВКС, ІІ т.о.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не са депозиран писмени отговори на касационната жалба от ответното дружество ЗК [фирма] – [населено място] и от третите лица-помагачи С. Д. Д., Н. К. Т. и Е. Ченгел.
Върховен касационен съд, ТК, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касаторката по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Предмет на касационната жалба е въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение на СГС, с което е отхвърлен иска на М. Д. М. с правно основание чл.226 ал.1 КЗ(отм.) против ЗК [фирма] за разликата от 50 000лв. до претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди от 60 000лв. С въззивното решение е уважена частично въззивната жалба на М. М. като е увеличен дължимия размер на обезщетението от 40 000лв. на 50 000лв.
Въззивното решение като необжалвано е влязло в сила до размер на присъденото обезщетение от 50 000лв., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2011г., като със сила на пресъдено нещо е установена отговорността на ответното застрахователно дружество ЗК [фирма] по чл.226 ал.1 КЗ(отм.) за обезщетяване на ищцата М. Д. М. за неимуществените вреди от уврежданията, получени в резултат на настъпилото ПТП на 15.06.2011г. на автомагистрала „Т.” с автобус Мерцедес с ДК [рег.номер на МПС] , в който ищцата е била пътник.
За да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД въззивният състав е посочил, че в резултат на произшествието ищцата е получила травматичен шок, причинил временно опасно за живота разстройство на здравето, контузии на главата и тялото с кръвонасядания и охлузвания; множество разкъсно-контузни рани в областта на дясно коляно, ляво коляно, ляво бедро, лява подбедрица, гръб и ляво стъпало, разкъсно-контузни рани в лява лумбална област и абдоминално латерално в ляво, прекъсване на флексорните сухожилия (сгъвачи) на ІІ,ІІІ,ІV плъст на ляво ходило и обемни кожнотъканни дефекти като раните са причинили груби белези и са козметичен дефект с траен характер. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице по извършената медицинска експертиза, според което на ищцата поетапно са извършвани няколко операции, ревизирани са рани, отстранени са чужди тела в тях, трансплантирана е кожа. Прието е за установено, че интензивното оперативно лечение е продължило 30 дни в болницата с множество превръзки, рехабилитация и медикаментозна терапия. В решението е отразено, че тези травми са наложили ищцата да ползва помощ за около 2-3 месеца при самообслужването в ежедневието и придвижването. В решението е посочено, че всички белези са били третирани с мазила, съдействащи за тяхната корекция, като белезите за отстраняване, на които е нужна пластична операция са частично в областта на лявото коляно, на гърба на лявото стъпало и в лява коремно-поясна област. Съдът е отчел, че освен тези белези, при ищцата има и други белези като този отпред на лявото бедро, откъдето е вземана кожа за трансплантация, видим участък в областта на лява подбедрица, покрит пластично със свободен кожен присадък. Прието е за установено е, че общото състояние на ищцата е било силно увредено и това е причината за диагнозата травматичен шок, който е бил временно опасен за живота без загуба съзнание.
В обжалваното решение изчерпателно са възпроизведени свидетелските показанията на майката на пострадалата, според които ищцата изпитвала много силни болки по време на лечението, предизвикали истерични пристъпи и наложили съдействието на психиатър. Прието е за установено, че ищцата е пропуснала кандидат-студентските изпити през 2011г., че белезите на глезените ще останат завинаги, че ищцата все още изпитва болки, че не може да се облича с поли, че едва през 2015г. е успяла да преодолее страха си, че се смущава от външния си вид, в резултат на което се е затворила в себе си.
Въззивният състав е изложил критериите, въз основа на които е определил дължимия размер на обезщетението като е посочил, че се съобразява с трайната съдебна практика (ППВС 4/1968 г. на Върховния съд, както и по-новата такава, формирана по реда на чл. 290 ГПК – решение 184/08.11.2011 г. по т.д. 217/2011 г. на ВКС, II т.о., решение 83/06.07.2009г. по т.д. 795/2008 г. на ВКС, II т.о. и други). Посочил е, че като релевантни за справедливия размер на обезщетението съдът отчита: а)характерът и вида на уврежданията; б)последиците им върху здравето на увредения/увредената, вкл. и в дългосрочен план; в)интензитетът на болките и страданията, конкретно установими по всяко дело; г)отражението на вредите върху ежедневието на ищцата; д)социално-икономическата обстановка в страната към датата на причиняване на деликта – като една отправна точка за присъждане на справедливо обезщетение и в обществен смисъл с оглед общата икономическа ситуация с държавата и е)възрастта на пострадалата. В тази връзка съдът е акцентирал върху извода, че значение за размера на неимуществените вреди имат а)датата на процесното застрахователно събитие – 15.06.2011г., както и действащите към този момент лимити на отговорност на застрахователите по КЗ (отм.от 01.01.2016г.), които лимити съгласно изслушаното в първата инстанция заключение по съдебно-счетоводна експертиза, не са изчерпани; б)възрастта на ищцата към датата на събитието – на 18 г.; в)икономическата обстановка и конюнктура в страната през 2011г.; г) брой, степен и характер на увредите, както и отразяването им върху бита на пострадалата, включително и в дългосрочен аспект; д)общият лечебен и възстановителен период след пътния инцидент.
В обжалваното решение съдът се е направил аналогия с влязлото в сила решение № 704/06.04.2015 г. по в.гр.д. № 4439/2014 г. на САС, ГО, (недопуснато до касация), с което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер от 40 000 лв. на млад ищец / също на 18 г./, който вследствие на термични изгаряния и по подобие на М. М. е имал козметични увреди по долните два крайника с голяма площ – 30% от повърхността и също е претърпял хирургични интервенции, лежал е на флуидно легло, присаждана му е кожа и т.н. поради което е приел, че двата казуса са изключително сходни. За да увеличи размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 40 000лв. на 50 000лв. съдът е посочил, че независимо, че по-голямата част от уврежданията могат да се преодолеят, а процесите по излекуване се подпомагат и от младата възраст на ищцата, следва да се отдаде превес на дългото възстановяване (болнично и извънболнично), хирургичните интервенции, които е претърпяла ищцата и най-вече на обемните кожно-тъканни дефекти с голяма обща площ на различни части от тялото. Съдът е отчел обстоятелството, че немалка част от козметичните дефекти и загрозявания няма да могат да се премахнат и след съответни медико-козметични операции в бъдеще като е посочил, че за млад човек, каквато е ищцата, това води до допълнителен дискомфорт, притеснения в общуването с противоположния пол, угнетяване и психологически стрес и по-ниско самочувствие.
Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди на ищцата, въззивният състав е посочил, че отчита всички установени кожно-тъканни дефекти и увреждания, получени от ищцата, физическите и психически неудобства от белезите с оглед младата й възраст. В тази връзка въпросът: „Следва ли при определяне размера на обезщетението да се отчетат всички поражения върху физическата цялост на пострадалия, както и настъпилата след времето на увреждането инфлация? Възрастта на увреденото лице, на което са причинени увреждания с траен, доживотен характер, трайното отражение на уврежданията върху здравословното състояние и психиката на ищцата, както и белезите и трайните деформации по тялото на лице от женски пол са ли фактори, които следва да се отчетат при определяне размера на обезщетението?” не е значим за правния спор по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като посочените във въпроса обстоятелства са отчетени като релевантни от съда при определяне размера на обезщетението.
Не кореспондира с мотивите към въззивното решение твърдението в касационната жалба, че материалноправният въпрос е решен в отклонение на разясненията, дадени в т.11 ППВС №4/1968г. В посоченото Постановление е прието, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, които пострадалият е претърпял и които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Въззивното решение не е постановено в противоречие с така изразеното становище, тъй като въззивният съд е определил размера на полагащото се в полза на касатора обезщетение за неимуществени вреди след съобразяване на указаните в ППВС № 4/1968 г. общи критерии и преценка на специфичните за делото факти, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Както бе посочено по-горе съдът е обсъдил вида и характера на получените от М. М. увреждания, обема на търпените болки и страдания, времето на болнично и на амбулаторно лечение, прогнозата, свързана с възстановителния процес, обстоятелството, че част от козметичните дефекти и загрозявания няма да могат да се премахнат, както и въздействието на получените увреждания върху психиката на пострадалата.
Неотносим за конкретния спор е въпросът относно въздействието на инфлационни процеси върху размера на обезщетението. Нито във въззивната жалба, нито в обжалваното решение, въпросът за инфлацията не е обсъждан в посочения контекст. Що се отнася до твърдението в касационната жалба за липса на конкретни мотиви във връзка със социално-икономическата обстановка в страната следва да се отбележи, че в изложението липсва процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да изложи конкретни мотиви.
Аналогично вторият въпрос: „Представляват ли нормативно определените лимити на гражданската отговорност на застрахователите за неимуществени вреди самостоятелни критерии за определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди?” не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът не е значим за конкретния правен спор по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото в мотивите към обжалваното решение съдът е посочил, че отчита нормативно определените лимити като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и като основание за увеличаване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 40 000лв. до 50 000лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №159 от 16.01.2017г., постановено по в.гр.д. №4480/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о. 7 с-в. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: