1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
гр. София, 14.11.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 450 по описа за 2012 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Н. С. срещу определението на Варненски окръжен съд № 1627/08.06.2012г. постановено по ч.гр.д.№ 1563/2012 год. С това определение е отменено определение №6594 от 03.05.2012г. на В., постановено по гр.д.№ 4403/2012г. и е постановено изпращане на делото на В. като местно компетентен да се произнесе по исковете. Със същото определение е прекратено производството по делото в частта на подадената от С. Н. С. частна жалба против определение №6089/23.04.2012г. на В., постановено по гр.д.№ 4403/2012г., с което са постановени привременни мерки като са предоставени родителските права по отношение на детето Н. С. Н. ЕГН [ЕГН] на майката Н. П. и е определено местоживеенето на детето при нея, определен е режим на лични отношения на бащата С. Н. С. с детето – всяка първа и трета събота от месеца от 9,00 до 17,00 часа.
Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение в частта му относно специалната местна подсъдност по чл.127 СК въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос : кой е меродавният момент за определяне на подсъдността – дали е датата подаване на исковата молба или същата може да бъде променяна неограничен брой пъти по време висящността на процеса, респективно длъжен ли е съдът да установи действителното настоящо местоживеене на детето или е достатъчен удостоверителен документ от служба ЕСГРАОН за формална регистрация на детето”. Според жалбоподателя липсва практика по този въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа касационно основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК. Във връзка с атакуваното определение в останалата му част, с която е оставена без разглеждане като недопустима частната му жалба против определението по привременните мерки, жалбоподателят поддържа, че в тази част определението е нищожно и противоречащо на процесуалния закон.
Ответникът по частната жалба Н. И. П. взема становище за недопустимост, а евентуално – за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданската колегия констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но в частта, насочена против въззивното определение в частта по чл.121 ГПК, е недопустима съгласно чл.274, ал.3 ГПК. В останалата част частната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна. Съображенията за това са следните :
По частната жалба в частта против въззивното определение, постановено по реда на чл.121 ГПК:
Съгласно чл.274, ал.3 ГПК при наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Въззивното определението по чл.121 ГПК, постановено по частна жалба срещу определение във връзка с подсъдността, не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Атакуемостта на определението, предвидена в чл.121 ГПК, сочи на приложението на нормата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, а именно – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК определя компетентност на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. от друг състав на ВКС. Следователно за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай, контролът е двуинстанционен. С постановяване на въззивното определение пътят за инстанционен контрол на определението във връзка с подсъдността е изчерпан, поради което и частната касационна жалба е недопустима, следва да се остави без разглеждане, а производството, образувано по нея – да се прекрати.
По частната жалба в частта, насочена против въззивното определение в частта, с която е прекратено производството по делото в частта на подадената от С. Н. С. частна жалба против определение №6089/23.04.2012г. на В., постановено по гр.д.№ 4403/2012г., с което са постановени привременни мерки по реда на чл.127 ал.3 СК:
В. съд е приел, че определението на първоинстанционния съд за постановяване на привременни мерки относно упражняване на родителските права,местоживеенето на детето и издръжката му не може да бъде обжалвано пред по-горната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 3 СК, а може да бъде изменяно само от съда, който е постановил мерките. Съобразно този си извод е оставил жалбата срещу същото без разглеждане, като е постановил прекратяване на производството, образувано по нея.
Атакуваното определение е правилно. Привременните мерки, постановени по реда на чл. 127 ал.3 СК имат временен характер. Те важат, докато е висящо производството по делото и могат да бъдат изменявани или отменявани от съда, който ги е постановил. След приключване на исковия процес те или отпадат, или се заменят от трайната уредба на отношенията относно мерките по упражняването на родителските права , местоживеенето на детето и издръжката му, дадена с акта по същество на спора. В съответствие с изложеното законодателят изрично е посочил в нормата на чл.127 ал.3 изр.2 СК ,че актът, с който се определят привременните мерки е необжалваем.
Предвид изложеното атакуваното определение е правилно, съобразено със закона и като такова следва да бъде потвърдено.
По горните съображения ВКС, Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната жалба на С. Н. С. срещу определението на Варненски окръжен съд № 1627/08.06.2012г. постановено по ч.гр.д.№ 1563/2012 год. в частта, с която е отменено определение №6594 от 03.05.2012г. на В., постановено по гр.д.№ 4403/2012г., и е постановено изпращане на делото на В. като местно компетентен да се произнесе по исковете, като ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 450 по описа на ВКС, І ГО, за 2012 г. в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА определението на Варненски окръжен съд № 1627/08.06.2012г. постановено по ч.гр.д.№ 1563/2012 год. в частта, с която е прекратено производството по делото в частта на подадената от С. Н. С. частна жалба против определение №6089/23.04.2012г. на В., постановено по гр.д.№ 4403/2012г., с което са постановени привременни мерки по реда на чл.127 ал.3 СК.
Определението в частта, с която е прекратено производството по ч.гр.д. № 450 по описа на ВКС, І ГО, за 2012 г., подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
Определението в останалата му част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: