О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
София, 14.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ВТОРО отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 756/2012 година, и за да се произнесе , взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 24331/28.12.2010 год. на З. К. С. и касационна жалба вх. Nо 1205/27.01.2012 година, подадена чрез особения представител на З. К. С.- адв. Е. Н.- АК С. З. срещу въззивно Решение Nо 329 от 15.12.2010 година по гр.възз.д. Nо 379/2009 година на ОС-Стара Загора по иска по чл. 12 ал. 2 ЗН.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е оставил в сила решение на първоинстанционния съд , с което е отхвърлен иска на З. С. по чл. 12 ал.2 ЗН за увеличение наследството от родителите му със 100 000 лв. Прието е , че облигационните отношения- заемни отношения и начина на погасяване на задължението при неплащане между наследодателя и наследника-кредитор и сънаследниците не сочат на действия, съставляващи увеличение на наследството по см. на чл. 12 ал.2 от ЗН.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради неправилна преценка на доказателствата по делото и приложимия материален закон , основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа с изложението към касационната жалба по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , с довод че материално-правният въпрос: явява ли се принос в увеличение на имуществото на наследодателя предоставен паричен заем с условие , че при невръщане на получената сума на заемателя , същият след смъртта на заемополучателя да получи неговото имущество , като заемателя има качеството на наследник в настоящия съдебен спор , е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото .
В срока по чл.287 ГПК не е подадено писмено становище-отговор от ответниците по касационната жалба .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК , намира:
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т на спазване на срока по чл. 283 ГПК и при данните за характера на заявения и разгледан иск по чл. 12 ал.2 ЗН, намира същата за процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи по касационната жалба, настоящият състав на ВКС намира , че не са налице релевираните доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Изводите на въззивния съд, че неизпълненото договорното облигационно задължение на наследодателя към лице от кръга на наследниците му, възникнало приживе, не може да се квалифицира увеличение на наследството по смисъла на чл. 12 ал. 2 ЗН , са израз на съществуваща безпротиворечива съдебна практика на съдилищата по приложение на материалния закон , което обстоятелство не налага произнасяне на касационния съд с цел уеднаквяване на съдебната практика и развитие на правото.
Искът по чл.12 ал.2 ЗН е иск по сметки и визира установената от закона възможност за сънаследника, спомогнал приживе на наследодателя за увеличение на наследството, ако не е бил възнаграден по друг начин, да иска в делбата увеличението да му се пресметне в имот или пари. Тази претенция е уредена като имуществен коректив, черпещ основателността си в принципа на неоснователното обогатяване т.е. по своята правна същност е извъндоговорна облигационна връзка. Ако отношенията между родител и дете, които в резултат на смъртта на родителя се трансформират в отношения между сънаследниците на родителя, имат договорен характер, то и последиците на тяхното изпълнение или неизпълнение следват съответните законови последици според вида на сключения облигационен договор , особено в хипотезите на неизпълнение.
Фактическият състав на разпоредбата на чл.12 ал.2 ЗН сочи, че претенцията черпи основанието си в факта на подпомагането, приноса за увеличение обема или стойността на субективните имуществени права, съставляващи наследството на едно лице, от лице- наследник , направено преди смъртта на наследодателя, и изчислено към момента на откриване на наследството. Формите на увеличението не се дефинират от закона, но това увеличение може да се намира израз във всяко дадено имуществено благо – труд, пари, но за да се приеме , че съставлява увеличение е необходима да е налице реализиран актив на наследството т.е. нещо в повече, но не и във факта на неизпълнение на договорно задължения поето приживе на наследодателя .
Липсата на необходимост от промяна на трайно установената безпротиворечива практика по приложение на чл. 12 ал.2 ЗН, изключва възможността за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 24331/28.12.2010 год. на З. К. С. и касационна жалба вх. Nо 1205/27.01.2012 година, подадена от името на същото лице чрез особения представител на З. К. С.- адв. Е. Н.- АК С. З. срещу въззивно Решение Nо 329 от 15.12.2010 година по гр. възз.д.Nо 379/2009 година на ОС-Стара Загора по иска по чл. 12 ал. 2 ЗН.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :