Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
София, 16.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 360 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Д. П. Д. срещу въззивно решение от 18.11.2011 г. по гр.д. № 538 /2011 г. на Софийски окръжен съд, г.о., в частта, с която е отменено първоинстанционно решение от 14.03.2011 г. по гр.д. № 643 /2010 г. на Костинбродски районен съд в частта, с която е уважен иск по чл.21,ал.2 СК от 1985 г. ( (отм.) за частична трансформация на лични средства в размер на 6,429 лева при придобиване на 6429 /9184 ид.ч. от апартамент в [населено място] и вместо него е постановено друго, с което искът е отхвърлен. Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна Д. К. П. не изразява становище по касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и искът е оценяем и с цена над 5,000 лева.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните са сключили брак през 1991 г., прекратен с развод през 2009 г., покупка на апартамента е извършена на 02.04.1993 г. за сумата 9,184 лева, от които 2,755 лева лични средства и 6,429 лева заемни средства от Д., отпуснати по силата на договор за заем от 31.03.1993 г., заемът е изплатен изцяло през 1994 г., видно от удостоверение от 01.03.1994 г..
В съответствие с установената практика въззивният съд е приел от правна страна, че за да бъде уважен иска за трансформация по чл.21 СК от 1985 г. (отм.), следва да бъде оборена презумпцията на 19,ал.1 СК от 1985 г. (отм.); правното положение на имуществото се определя към момента на юридическото прехвърляне на правото на собственост (ППВС 5 /1972); сумата 6,429 лева, получена по договор за заем не представлява лични средства, макар и получени от единия съпруг, тъй като съгласно чл.25,ал.2 СК от 1985 г. (отм.) възникналата по силата на закона пасивна солидарност предполага отговорност за двамата съпрузи да върнат заетите парични средства с цялото общо на съпрузите имущество, двамата съпрузи отговарят пред кредитора в еднакъв обем, следователно тази сума няма личен характер и е част от съпружеската имуществена общност. Съдът е приел също, че е без значение за оборване на презумпцията за съвместен принос дали сумата е върната само от един от двамата, защото изплащането на заема само със средства на единия съпруг води до облигационни правоотношения между тях. Така съдът е приел извода, че не е оборена презумпцията за съвместен принос за придобиване на част от процесния имот, че трансформацията не е незначителна и е определена чрез аритметична пропорция.
Жалбоподателят е извел материалноправния въпрос, уточнен от касационния състав съгласно приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС : дали когато единият от съпрузите е погасил паричния заем, с който е заплатена значителна част от продажната цена на апартамент при придобиването му, това не представлява изключителен принос при придобиването на апартамента по време на брака, за който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 581 от 02.08.2010 г. по гр.д. № 1329 /2009 г. на І г.о. на ВКС.
Въпросът за приноса на съпрузите за придобиването на отделен имот или вещ, включително и когато с него се изчерпва общото имущество (придобитото в съпружеска имуществена общност имущество), не е от значение за предявения установителен иск по чл.21 от СК от 1985 г., а за конститутивен иск по чл.28,ал.3 СК, какъвто не е предявяван и разглеждан.
Както е приел и въззивният съд, от значение за основателността на предявени иск за частична трансформация на лични средства по чл.21,ал.2 СК е дали 6429 /9184 ид.ч. от апартамент в [населено място] са придобити с лични средства от ищцата и по-точно – дали заплатените 6,429 лева от продажната цена 9,184 лева, получени от банков заем, са били лични средства на ищцата.
Тъй като въпросът не е обуславящ, не е осъществено основание по чл.280,ал.1 ГПК.
За пълнота може да се отбележи, че въззивният съд не е разрешил правните въпроси по делото в противоречие с решение № 581 от 02.08.2010 г. по гр.д. № 1329 /2009 г. на І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и че не е налице сходство между фактите по делото и тези в посоченото решение, с което е прието, че придобиването по време на брака на имущество с парични средства, получени от продажба на имущество, придобито от един от съпрузите по дарение, представлява трансформация на лични средства по смисъла на чл.21 СК и в зависимост от това дали тези (трансформирани) парични средства покриват цялата или част от стойността на собственост, е налице пълна или частична трансформация.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 18.11.2011 г. по гр.д. № 538 /2011 г. на Софийски окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.