О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.578
София, 16.09.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 788/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 10 от 22.01.2014 г., постановено по ч.т.д. № 15/2014 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение от 26.11.2013 г. по т.д.№ 260/2012 г. на Русенския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото на основание 299 ГПК.
В частната жалба се поддържат доводи за постановяване на обжалваното определение в нарушение на процесуалните правила, а допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Приложени са множество актове на ВКС, постановени по новия процесуален ред в подкрепа на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване, като по същество изразява становище, че въззивното определение е правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна в процеса страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд споделил направените с него изводи, че предмет на делото са предявени при условията на евентуалност искове за заплащане на стойността на дължими СМР за построяването на офиси № 2, 3 и 4, предмет на предварителен договор и договор за изработка, сключен с ответното дружество, който спор вече е разреше със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по гр.д.№ 5618/2010 г. по описа на Русенския районен съд. Като посочил, че предмет и на двете дела е претенция за реално изпълнение, основано на сключения предварителен договор и идентични фактически обстоятелства по изпълнението му, а със сила на пресъдено нещо е отречена дължимостта на суми по същия договор, съдът е приел, че е налице абсолютната отрицателна предпоставка за предявяване на исковете, поради което потвърдил прекратителното определение на първоинстационния съд, постановено на основание чл.299 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът е поставил като първи следния въпрос – налице ли е обективен идентитет между две дела, когато спорния предмет на едното дело е свързан с дължима продажна цена по договор за продажба, а другото – възнаграждение по договор за изработка. Така формулираният въпрос не би могъл да има отношение към изхода на делото, доколкото претенциите и по двете дела, първото от които е приключило с влязло в сила отхвърлително решение са основани на предварителен договор, а според константната съдебна практика същият съдържа белезите както на договор за продажба, така и на договор за изработка.
Независимо от това не е налице и допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Произнасянето от съда по процесуалноправния въпрос, свързан с обективните предели на силата на пресъдено нещо е в съответствие с практиката на съдилищата, според която когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същи правопораждащ факт и някой от тях е разрешен със сила на пресъдено нещо, формирана от влязлото в сила решение по него, следва да се приеме, че относно правопроизводящия факт съдът се е произнесъл окончателно. Непререшаемостта е абсолютна процесуална предпоставка и е пречка за образуване на втори процес по вече разрешения спор – чл.299 ГПК.
Становището на настоящия състав, че по този въпрос не са налице е предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК се отнася и до въпроса „следва ли да се приеме, че когато в две отделни дела се претендират вземания по един и същи договор, то вземането се претендира на едно и също договорно основание и е налице идентитет на делата”, което се основава на изложените по-горе съображения.
Въпросът „допустимо ли е единствено по разменените между страните книжа съдът да се произнесе по допустимостта на иска или за извършването на тази преценка следва да се съберат всички необходими доказателства” в случая е некоректно поставен. По въпроса за допустимостта на иска първостепенния съд се е произнесъл едва след възобновяване на спряното по делото производство до приключване на спора по гр.д.№ 5618/2010 г. на Русенския районен съд, от което следва, че същият е неотносим към процесуалните действия на страните, извършени преди произнасянето по реда на чл.130 ГПК, а поради това и не отговаря на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Поставеният въпрос за липсата на обективен идентитет по делата при отсъствието на дадена от съда правна квалификация също е некоректно зададен, тъй като такава е посочена както по отношение на главния, така и на евентуалния иск, което позволява да се приеме, че същият отново не отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК и поради това не следва да се преценява по отношение на него допълнителния селективен критерий по т.1 на цитираната разпоредба.
Настоящият състав приема, че въпросът „ползват ли се мотивите със сила на пресъдено нещо” е неуместно зададен при отчитане на връзката, която частният касатор прави с квалификацията на претендираното вземане, съдържащо се в диспозитива на влязлото в сила решение.
В обобщение следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допуска не въззивното определение до касация.
Разноски на ответника по частната касационна жалба не се присъждат, тъй като искане не е направено с отговора му по чл.276, ал.1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10 от 22.01.2014 г. по ч.т.д. № 15/2014 г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: