5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
София, 17.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………..…………………… ., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2338 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК-във вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 3813 от 4.VІІІ.2017 г. на Б. С. К., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Русе против определение № 136 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 5.VІІ.2017 г., постановено по ч. т. дело № 194/2017 г., с което е била оставена без уважение предходна негова частна жалба срещу определение № 70/9.ІІ.2017 г. на Русенския ОС по гр. дело № 380/2016 г.: за прекратяване на първоинстанционното производство при констатирана недопустимост на предявените от К. срещу ответното [фирма]-гр. В., област Русе, в условията на обективно кумулативно съединяване две искови претенции с правно основание по чл. 74, ал. 2 ТЗ.
Единственото оплакване на частния касатор К. е за постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон, поради което той претендира отменяването му „и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна жалба подателят й обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в следните три, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения: 1./ Р. № 21/25.ІІІ.2013 г. на І-во т.о. по т. д. № 290/2012 г.; 2./ Р. № 128/19.ХІ.2009 г. на І-во т.о. по т. д. № 269/09 г.; 3./ Р. № 2014/6.VІ.2012 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 898/2010 г.; по четири правни въпроса, както следва:
1./ „Дали е въпрос на законосъобразност или на целесъобразност заявеното и отказано право на съдружника да участва в управлението на д-вото чрез избирането му за управител на основание чл. 123 ТЗ и т. ІV.1.2 от Дружествения договор?”;
2./ „Дали е въпрос на законосъобразност или на целесъобразност упражняването на правото на съдружника да иска освобождаване на управителя при наличие на правно основание по т. VІІ.1 от дружествения договор във връзка с посочените нв исковата молба фактически основания?”;
3./ „При разнопосочното равенство на гласовете на съдружниците при вземане на решенията за избиране на управител и освобождаване на управител, при които единият съдружник е „за”, а другият „против”, следва ли да се считат за законосъобразно „взети” решенията само за съдружника гласувал „против” при равни други условия?”;
4./ „Целената правна промяна с иска по чл. 74 ТЗ, представляваща избиране на управител и освобождаване на управител, следва ли да бъде отречена от съда, само и единствено поради равенството на гласовете на съдружниците при гласуването на решенията, но с обратен знак?”
Същевременно се поддържа от страна на касатора К., че горните четири правни въпроса имали естеството и на такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: понеже разглеждането им щяло „да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, налагащо създаване на съдебна практика по прилагането им или нейното осъвременяване – предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба [фирма]-гр. В., област Русе, писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното от К. въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му, а също и за присъждане на разноски в размер на платения адвокатски хонорар от 1 440 лева. Инвокирани са доводи, че нито един от формулираните от частния касатор четири правни въпроса не обосновава наличието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалвания съдебен акт до касационен контрол, а също и че посочената в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК практика на ВКС „е неотносима към конкретния правен спор”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Великотърновския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на Б. С. К. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното прекратително определение по чл. 130 ГПК въззивният съд, препращайки уместно към определението на състав на ІІ-ро т.о. на ВКС по ч. т. дело № 3728/2014 г., е приел, че проверката, която се извършва при произнасяне по съществото на конститутивния иск с правно основание по чл. 74 ТЗ е за законосъобразност и се ограничава до съблюдаване на начина на свикване на Общото събрание и до съобразяване на решенията на последното с императивните разпоредби на закона и с дружествения договор, т.е., че правният интерес от предявяването на такъв иск би бил налице само в случаите, когато взетите от Общото събрание и оспорвани по този ред решения „внасят промяна в съществуващото до този момент състояние” на търговеца – точно защото с предявяването на иска се цели отпадането на промяната и възстановяване на състоянието преди нея. Докато в процесния случай констатацията на първостепенния съд за недопустимост и на двата обективно кумулативно съединени конститутивни иска с правно основание по чл. 74 ТЗ е била основана върху факта, че с атакуваните решения по т. т. 7 и 9 от дневния ред на проведеното на датата 14.Х.2016 г. /от 10.оо часа/ Общо събрание на двамата съдружници в [фирма] не се постига промяна в правната сфера на това д-во, подлежаща на задължително отразяване в търговския регистър.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. В процесния случай това е бил въпросът за наличието на правен интерес – като абсолютна процесуална предпоставка – за воденето на исковете с правно основание по чл. 74 ТЗ по отношение посочените две точки /т.т. 7 и 8/ от дневния ред на проведеното на 14Х.2016 г. Общо събрание на двамата съдружници в [фирма]. На плоскостта на това разяснение по необходимост се налага извод, че нито един от формулираните в изложението на частния касатор К. четири правни въпроса няма естеството на такъв, който да е бил включен в предмета на спора по делото. Напротив, всички те са с изцяло хипотетичен характер и затова не се включват в произнасянето на Великотърновския апелативен съд с атакуваното определение. В заключение, при липсата на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните допълнителни предпоставки – по т. 1 или по т. 3 на същия законов текст.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация търговско дружество искане за това, частният касатор К. ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да му заплати сума в размер на 1 440 лв. (хиляда четиристотин и четиридесет лева), която, видно от приложените по делото пълномощно, данъчна ф/ра № 4764/1.ІХ.2017 г. и Списък по чл. 80 ГПК, е била изплатена от търговеца като хонорар на един негов адвокат от САК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 136 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 5.VІІ.2017 г., постановено по ч. т. дело № 194/2017 г.
О С Ъ Ж Д А частния касатор Б. С. К., ЕГН [ЕГН], с посочен съдебен адрес по делото в [населено място], [улица]-чрез адв. В. М. от АК-Русе – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК [ЕГН]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], Р. област, [улица], СУМА в размер на 1 440 лв. (хиляда четиристотин и четиридесет лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2