3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
гр. София, 20.09.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4609 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Л. С. против определение № 1377/18.06.2013 г., постановено по гр.д.№ 1383/2013 г. от 1-ви състав на Апелативен съд – София.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състав на САС е приел, че предявения от К. Л. С. установителен иск против С. В. В. – З., лично и като майка на малолетното дете Р. З. З. и З. Д. З. за установяване на биологичен произход от ищеца по отношение на малолетното дете, оспорване на произхода от бащата – съпруг на майката на детето, е процесуално недопустим.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, която е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване на определението на САС. Правния въпрос се свежда до процесуалната възможност трето лице, чието припознаване не е прието, да предяви иск за оспорване на бащинството и произхода на дете, за което твърди, че произхожда биологически от него. Твърди се, че по този правен въпрос липсва задължителна съдебна практика и произнасяне от ВКС, поради което е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
По този правен въпрос, ВКС се е произнасял нееднократно и то в смисъл, в който е и постановеното определение от САС. Обжалваното определение е съобразено с трайно установената съдебна практика, включително и задължителна такава – определение № 395 от 24.06.2011 г. по ч. гр. д. № 362/2011 г., ВКС, IV г. о. и определение № 169 от 29.02.2012 г. по ч. гр. д. № 11/2012 г., ВКС, IV г. о. Според нея, с влизане в сила на СК /обн. ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г./ не съществува възможността за оспорване на припознаването от трети лица. Оспорване на бащинството, както и установяване на произход от бащата може да се извърши само от майката, съпруга на майката и детето, а оспорване на припознаване, какъвто иск в случая не е предявен – от майката, детето, Дирекция „Социално подпомагане“ и прокурор в определените законови срокове, но не и от всяко трето лице, което има правен интерес от това. В настоящия случай ищецът се явява трето лице и за него не съществува възможността както да оспорва бащинството, така и припознаването на детето, а също така да установява неговия произход от бащата, т. е. същият не е процесуално легитимиран да предявява тези искове и тъй като за тази процесуална предпоставка, която обуславя надлежното упражняване правото на иск, съдът следи служебно, поради което при липсата й прекратява производството по тези искове като процесуално недопустимо.
Предвид изложеното не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1377/18.06.2013 г., постановено по гр.д.№ 1383/2013 г. от 1-ви състав на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.