3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 578
София,22.12. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Д. Ценева
като изслуша докладваното от съдията С. ч. гр. д. N 340/2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по чл. 274, ал. 3, т. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба /озаглавена “възражение”/, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от В. К. М. срещу определението от 11.05.2010 г. по ч. гр. д. № 4822/2010 г. на Софийския градски съд. Жалбоподателят счита обжалвания съдебен акт за нищожен по подробно изложени съображения. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице по следните съображения:
С разпореждане от 01.02.2010 г. на 24-ти състав на Софийския районен съд, I-во гражданско отделение, е върната подадената от В. М. частна жалба вх. № 1004699 от 27.01.2010 г. срещу разпореждане от 30.11.2009 г. по гр. д. № 44108/2009 г. на същия съд.
Това разпореждане е оставено в сила с обжалваното определение.
Въззивният съд приел, че съдебният акт от 30.11.2009 г. не е от кръга на актовете, визирани в чл. 274 ГПК. Той не подлежи на инстанционен /самостоятелен/ контрол, тъй като с него е дадено указание за внасяне на дължимата за производството държавна такса. От друга страна правата на жалбоподателя не са засегнати от този акт, защото с него е дадена нова възможност за изпълнение на указанието и при липса на доказателства за предприети последващи процесуални действия на страната, съответно – на съда, частната жалба от 20.11.2009 г. следва да се върне на първоинстанционния съд за администриране в зависимост от изпълнение или неизпълнение на указанията.
Жалбоподателят е изложил съображения, че обжалваният съдебен акт е постановен от нелегитимен състав на съда, не изразява волята му и е постановен в хипотезата на чл. 22, ал. 1, т.т. 1, 5 и 6 ГПК, т. е. при възникнало задължение на председателя на съдебния състав да се отстрани. Същият не бил и валидно оправомощен да издава държавни актове в качеството на съдия от Софийския градски съд и не притежавал нравствени и професионални качества да упражнява юридическа професия. В този смисъл са и поставените въпроси, които според жалбоподателя са от значение за изхода на конкретното дело и съществени за реализация на правото му на съдебна защита. Позовава се на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ и изтъква, че тъй като съдебният акт на въззивния съд е нищожен, не е необходимо да се посочват и обосновават предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Позовава се и на ТР № 2 от 1991 г. на ОСГК на Върховния съд за възможността нищожно съдебно решение да бъде атакувано чрез възражение, по исков ред или при преглед по реда на надзора и сочи, че подаденото от него срещу съдебния акт на въззивния съд е именно възражение, а не частна касационна жалба, по която да е необходимо изрично посочване и точно и мотивирано изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Счита и моли да се прогласи за нищожен актът, с който се дават указания за точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и прилагане на съдебна практика. Ако се приеме обратното, то изложеното и посочената съдебна практика следва да се приемат като основание за касационна проверка по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 или т. 3 ГПК.
Основателно е позоваването от жалбоподателя на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, с което е прието, че ако съществува вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба. Затова обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение.
Даденото в този смисъл разрешение е приложимо не само за подлежащите на касационно обжалване въззивни решения, но и за въззивните определения. Данните по делото обаче, не сочат на вероятност определението на Софийския градски съд, предмет на касационното обжалване, да е нищожен съдебен акт. Не се констатира с постановяването му съдът да е излязъл извън пределите на правораздавателната си власт или да е разгледал спора и постановил определението в незаконен състав. Твърденията на жалбоподателя, че председателят на съдебния състав не бил валидно оправомощен да издава държавни актове в качеството на съдия не са подкрепени с доказателства, а твърденията, че са налице основания за отвод, дори и да са основателни, не водят до нищожност на постановения съдебен акт. Съдебното определение е материализирано в надлежната писмена форма и е подписано от членовете на съдебния състав, като изразената от съда правораздавателна воля е ясно и разбираемо формулирана.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. В разглеждания случай такъв въпрос би бил този за допустимостта на самостоятелния инстанционен контрол по отношение на определение, с което производството по делото се оставя без движение. Той обаче не е поставен от жалбоподателя, поради което и не е налице общата предпоставка по чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския градски съд.
Не са налице предпоставките на чл. 219, ал. 1 ГПК, поради което искането на жалбоподателя за конституиране на председателя на съдебния състав като страна по делото не намира опора в закона.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 11.05.2010 г. по ч. гр. д. № 4822/2010 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: