О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
гр. София, 23.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 3378 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 123 от 10.07.2015г. по в.гр.д. № 325/2015г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 79 от 25.02.2015г. по гр.д. № 113/2014г. на Окръжен съд – Стара Загора. С последното е признато за установено, че [фирма] е нарушило авторското право на Г. Р. Х. върху неговата кръстословица, публикувана без негово знание и съгласие във вестник „М.- изток“ – регионален вестник за [населено място], обл.Старозагорска.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила, на материалния закон и поради необоснованост, поради което се иска отмяната му и присъждане на направените пред ВКС съдебни и деловодни разноски.
Ответникът по жалбата, Г. Р. Х., счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, съответно се поддържа, че жалбата е неоснователна.
Претендира присъждане на разноски в производството.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че кръстословицата съставлява произведение на литературата и науката, което е създадено в резултат на положен творчески труд по събирането, подбора и подреждането по определен начин на понятията от областта на географията, историята, биологията или други области на науката. Публикуването на кръстословицата без разрешение на автора, както и непосочването на авторството на кръстословицата, е нарушение по чл.15, ал.1, т.4 ЗАПСП на признатите в чл.15, ал.1, т.1 и чл.18, ал.1 ЗАПСП авторски права. Съдът се е позовал на презумпцията на чл.6 от ЗАПСП, според която за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него, като е приел, че в случая тази презумпция не е оборена. Изложени са съображения, че представените доказателства за наличие на лица, чиито три имена съдържат комбинацията Г. Х., не опровергава твърдението на ищеца, че същият е съставител / автор на процесната кръстословица, тъй като ответникът носи тежестта на оборване на презумпцията по чл.6 ЗАПСП, като установи автор, различен от ищеца. За индивидуализацията на автора на кръстословица, публикувана във вестник или друго публично издание, не е налице изискване той да се обозначи с трите си имена съобразно ЗГР, ЕГН и правно индивидуализиращи белези, като именно за това е създадена законовата презумпцията, приета от съда за не оборена от ответника. Посочено е, че заявеното в отговора на исковата молба искане по чл.176 ГПК е уважено от първоинстанционния съд в проекта за доклад, направен в закрито заседание на 10.12.2014г., но проектът не е обявен за окончателен. Доклад по делото е направен по предвидения ред в открито съдебно заседание на 12.02.2015г., в което с определение са приети писмените и гласни доказателства и не са допуснати обяснения на ищеца по реда на чл.176 ГПК, поради което такива липсват по делото и не може да се приложи нормата на чл.176, ал.2 ГПК относно факти, за които ищецът е отказал да даде обяснения. На следващо място, съдът се е позовал на недоказване на твърдението на ответника, че ищецът е нарушил чужди авторски права, използвайки за съставянето на кръстословицата програма без да разполага с лицензиран програмен продукт. Аргументирано е, че представеното писмо представлява свидетелски показания в писмена форма, което е недопустимо по ГПК, като и в самото писмо не се установява твърдяното от ответника нарушение, тъй като липсва признание от ищеца процесната кръстословица да е съставена със сочената компютърна програма, като освен това, възможността даденото лице да се снабди с програмен продукт не е ограничена по какъвто и да е начин от национални граници, а и липсват доказателства за ексклузивни права на третото лице – автор на писмото, във връзка с програмния продукт. Предвид констатираната идентичност между кръстословицата, публикувана с посочен автор – Г. Х. и тази, публикувана във вестник „М. Изток“, съставът на въззивния съд е приел, че е установено по категоричен и несъмнен начин авторството на Х. по отношение на процесната кръстословица. Съдът е приел, че ответникът не е установил какъвто и да било контакт с ищеца във връзка с публикуването на кръстословицата. Въз основа на гореизложеното, съдът е направил извод, че ответникът е нарушил авторското право на ищеца Х., публикувайки неговата кръстословица, без изричното му съгласие и като не го е посочил като автор на кръстословицата.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като касаторът поставят следните правни въпроси: /1/ Задължително ли е първоинстанционният съд, след като се е произнесъл по редовността и допустимостта на предявените искове и допуснати доказателства и в това число е било разпоредено ищецът да се яви лично и да отговори на поставени въпроси, а в случай на неявяване е бил предупреден, че ще се приложат разпоредбите на чл.176 ГПК, да се произнесе отново в първото открито съдебно заседание, така както е задължен това да направи, за да приеме представените писмени доказателства – разпоредбата за приемане на писмените доказателства в първото открито съдебно заседание за повторно произнасяне от съда отнася ли се и за обясненията, съобщени на противната страна с определението по чл.140, ал.1 ГПК?; /2/ Ако съдът в подготвителното закрито съдебно заседание е допуснал въпросите на ответната страна да се впишат в призовката и се съобщят на ищеца за откритото съдебно заседание, а след това съдът не се произнесе, това означава ли, че той е отказал искането на страната да се яви лично другата страна и да даде обяснения за обстоятелствата по делото по реда на чл.176 ГПК?; /3/ Длъжен ли е въззивният съд да даде правилна квалификация на спора тогава, когато на страната не са били указани точно подлежащите на доказване факти или съдът не се е произнесъл с отделно определение по въпросите, поставени от ответника за личното явяване на ищеца и за даване на обяснения във връзка с обстоятелствата по делото?; /4/ Следва ли да се доказва и с други допустими от ГПК доказателствени средства авторството на ищеца по предявения иск с правно основание чл.95, ал.1, т.1 ЗАПСП, след като името на „автора“ е било изписано само върху кориците на един вестник, чието издаване вече е прекратено?; /5/ За опровергаване на презумпцията за авторство по чл.6 ЗАПСП приложими ли са общите разпоредби на ГПК и по-конкретно чл.154 ГПК, че освен с обозначения, претендиращият защита по ЗАПСП „автор“ е бил длъжен и с други средства да докаже авторството си?; /6/ При направено от ответника оплакване във въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението, въззивната инстанция била ли е длъжна да установи вярната фактическа обстановка като обсъди всички събрани по делото доказателства в т.ч. и въпросите на ответника по реда на чл.176 ГПК и като не е направил това, допуснал ли е нарушения на съществени съдопроизводствени правила?
Формулираните от ищеца въпроси във връзка с доклада и приложението на чл.176 ГПК са относими към спора, тъй като са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Общото основанието по чл.280, ал.1 ГПК е осъществено и по отношение на въпроса, свързан с приложението на презумпцията за авторство по чл.6 ЗАПСП. Налице е и посочено от жалбоподателя допълнително основание за касационно обжалване – по чл.280, ал.1, т.3 от ТЗ, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай.
С оглед горното, настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по конкретизираните по т.1 от Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС въпроси: /1/ При извършен доклад и допуснато обяснение на страна по чл.176 от ГПК с разпореждането по чл.312, ал.1 т.2 и т.4 ГПК, съобщено на страната, пречка ли е за приложението на последиците по чл.176, ал.3 ГПК непроизнасянето от съда по това искане по чл.176 ГПК в първото открито съдебно заседание?; /2/ Предпоставките за приложението на презумцията по чл.6, ал.1 ЗАПСП и нейното оборването по чл.154, ал.2 ГПК.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 123 от 10.07.2015г. по в.гр.д. № 325/2015г. на Апелативен съд – Пловдив.
УКАЗВА на касатора, [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.