О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
гр. София, 26.10.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2356/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. А. И. – чрез адв. Н. Д., срещу определение № 2609 от 13.08.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 3839/2018 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 15566 от 11.07.2018 г. по гр. д. № 9069/2018 г. на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на А. А. И. на основание чл.130 ГПК и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД иск за заплащане на обезщетение за вреди от застрахователно събитие.
Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Навежда оплаквания, че в нарушение на чл.235, ал.3 ГПК въззивният съд е формирал извода си за недопустимост на иска, без да съобрази, че срокът по чл.496 КЗ за доброволно уреждане на отправената към застрахователя претенция е изтекъл след датата на депозиране на исковата молба в съда и до постановяване на определението няма извършено плащане на търсеното обезщетение. След образуване на делото пред Върховния касационен съд жалбоподателят е представил писмо изх. № ЦУ 99-4844/25.09.2018 г., с което е уведомен от ответника – застраховател за отказ да бъде платено обезщетението, но предвид характера на касационното производство писмото не може да бъде преценявано като доказателство при разглеждане на жалбата.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди определението на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на А. А. И. и е прекратено производството по предявения срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане” иск за заплащане на обезщетение за вреди от застрахователно събитие, Софийски апелативен съд е споделил извода на първоинстанционния съд за недопустимост на иска поради предявяването му преди изтичане на предвидения в чл.496 КЗ срок за доброволно уреждане на претенцията към застрахователя.
Въззивният съд е констатирал, че ищецът е депозирал поканата си до застрахователя за изплащане на обезщетение на 21.06.2018 г., а искът за осъждане на застрахователя да плати обезщетението е предявен на 05.07.2018 г. С мотив, че предвиденият в чл.496 КЗ тримесечен срок, в който застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията за обезщетение, съставлява специална процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск от лицето, което търси обезщетение, съдът е формирал извод, че след като този срок не е изтекъл и към датата на постановяване на въззивното определение – 13.08.2018 г., искът е недопустим и производството по него подлежи на прекратяване.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно определение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е посочил като значими за изхода на делото въпросите : „Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните; Съдът, при постановяване на определението, следва ли да отчита и фактите, настъпили след предявяване на частната жалба, когато същите са от значение за спора”. Допускането на касационно обжалване по двата въпроса се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че те са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитирана практика на ВКС, както и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдение, че касационното им разглеждане ще допринесе за „правилното тълкуване и приложение на закона от съдилищата и развитието на правото в тази насока”.
Първият от поставените въпроси не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото. С обжалваното определение въззивният съд не се е произнасял по съществото на правния спор, а е потвърдил определението на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск. Изводът за недопустимост на иска е формиран след преценка единствено на фактите, които имат значение за възникването и за надлежното упражняване на правото на иск – кога е отправена претенцията до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение и кога е предявен искът за обезщетение пред съда. Формулираният от жалбоподателя въпрос е неотносим към така формирания решаващ извод, което е достатъчно за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване. Несъответствието на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК прави безпредметно обсъждането на поддържаните от жалбоподателя допълнителни основания по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол.
Вторият въпрос е значим за постановения с обжалваното определение правен резултат, но по отношение на него не са осъществени допълнителните селективни критерии на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск срещу застрахователя с изискване преди предявяването му да е проведена предварителна процедура за доброволно уреждане на претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение и да е изтекъл на тримесечен срок – чл.496 ТЗ, от отправяне на претенцията пред застрахователя или негов представител. Уреденият в чл.496 КЗ срок е рекламационен и има за цел да предотврати предявяването на неоснователни искове в случаите, когато застрахователят е съгласен да обезщети доброволно претърпените в резултат на настъпило застрахователно събитие вреди. Изтичането на срока е специална процесуална предпоставка за възникване на правото на иск и за неговото надлежно упражняване пред съда, за която съдът следи служебно. От вложената в разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ цел и от значението на срока по чл.496 ТЗ на процесуална предпоставка за възникване на правото на иск срещу застрахователя следва, че тази предпоставка трябва да е налице към момента на предявяване на иска пред съда.
При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че частният жалбоподател е предявил иска си срещу застрахователя преди изтичане на предвидения в чл.496 КЗ вр. чл.498, ал.3 КЗ тримесечен срок, и с оглед на това е направил извод за недопустимост на иска. В мотивите към определението съдът изрично е посочил, че срокът за уреждане на спорното правоотношение със застрахователя не е изтекъл и към момента на постановяване на определението, което означава, че при преценката дали искът е допустим е приложена разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК. Поради това не е налице противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС по приложението на чл.235, ал.3 ГПК, с която е аргументирано искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Отделен е въпросът доколко чл.235, ал.3 ГПК е приложим към срока по чл.496 вр. чл.498, ал.3 КЗ, след като той е от значение за възникването на правото на пряк иск срещу застрахователя и изтичането му би следвало да се преценява към момента на предявяване на иска. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено бланкетно и касационната инстанция не дължи произнасяне по него.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2609 от 13.08.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 3839/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :