2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N578
С.,26.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело N 597/2011 година
Производство по чл.274, ал.1,т.2 ГПК.
Образувано е по частни жалби на Ж.С.Г.” О., на [фирма] и на [фирма] срещу определение № 864 от 19.06.2009 г., и по частна жалба на [фирма] срещу определение от 10.07.2009 г., и двете постановени по реда на чл.192, ал.4 ГПК (отм.) по гр.д.№ 2397/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е изменено постановеното по делото решение № 532 от 03.06.2009 г. в частта за разноските.
В частните жалби са развити доводи за постановяване на атакуваните определения в нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната им като неправилни.
Страните взаимно си оспорват частните жалби.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното отменително основание и прецени данните по делото, приема за установено следното:
Частните жалби са подадени от надлежни страни в рамките на преклузивния срок и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, настоящият състав приема следното по основателността им:
С постановеното по гр.д.№ 2397/2008 г. решение № 532 от 03.06.2009 г. Софийският апелативен съд отменил първоинстанционното решение включително в частта за разноските и осъдил ищеца [фирма] да заплати на ответниците по иска направените по делото разноски за двете инстанции, като на [фирма] присъдил по компенсация сумата 5 240 лв., а на [фирма] и на [фирма] – по 1 086 лв., изчислени също по компенсация. В съобразителната му част е посочено, че дружеството ищец е документирало разноски в размер общо на 2 129 лв. пред двете инстанции; [фирма] – в размер на 7 153.12 лв., а [фирма] и [фирма] – по 1 269.72 лв., като в същите не се включват разноските за договорените адвокатски възнаграждения поради липса на доказателства за изплащането им.
С определение № 864 от 19.06.2009 г. по гр. д. № 2397/2008 г., сезиран с искане на процесуалния представител на ответниците с искане за изменение на решението си в по реда на чл.192, ал.4 ГПК (отм.), Софийският апелативен съд осъдил [фирма] да заплати на [фирма] още сумата 6 000 лв., представляваща разноски по компенсация наред с присъдените такива с решението си от 03.06.2009 г., като отхвърлил молбите на [фирма] и на [фирма] за присъждане на допълнителни разноски съответно в размер на 10 000 лв. и на 5 000 лв. по съображения, че поради несъответствие на датите на договорите за правна помощ, приложени по първоинстанционното дело и посочените такива в приложените към молбите справки за изплатени по тях суми не може да бъде изграден извод, че се касае до плащане, извършено именно по посочените договори за правна помощ и съдействие.
С обжалваната от [фирма] част на определението от 10.07.2009 г. Софийският апелативен съд отказал да измени решението си в частта за разноските по съображения, че представените от молителя два разходни касови ордери не установяват, че с тях е извършено плащане по приложените към първоинстнационното производство два договора за правна помощ и съдействие с договорено възнаграждение в размер на по 1 000 лв.
Настоящият състав намира, че от подадените частни жалби основателна е само тази на [фирма] срещу определение № 864 от 19.06.2009 г. в частта, с която по молба на [фирма] апелативният съд е изменил по реда на чл.192, ал.4 ГПК (отм.) решението си в частта за разноските, като е осъдил жалбоподателя да му заплати по компенсация още 6 000 лв. разноски по делото.
Изводите на съда са незаконосъобразни, тъй като в производството по чл. 192, ал. 4 от ГПК, развиващо се в закрито заседание, съдът не може да събира и обсъжда нови доказателства. Приобщаването им към делото при отсъствието на правна възможност да бъде оспорена истинността им и изграждането на правен извод за дължимостта на разноски в полза на молителя [фирма] е направен в противоречие със съдебната практика по приложението на чл.192, ал.4 ГПК (отм.) – определение № 80/27.03.2006 г. на ВКС по ч. гр. дело № 52/2006 г., II т. о.; определение № 84/17.04.1980 г. по гр. дело № 111/1980 г., II г.о. на ВС.; определение № 199/18.05.2005 г. на ВКС по ч. гр. дело № 116/2005 г., ТК и др. Това налага определението в посочената му част да бъде отменено, а молбата на [фирма] по чл.192, ал.4 ГПК (отм.) – отхвърлена.
В останалата част по своя краен резултат посоченото определение е правилно, макар и не по изложените в него съображения, поради което същото, както и определението от 10.07.2009 г., с което молбата на настоящия жалбоподател по чл.192, ал.4 ГПК (отм.) е оставена без уважение, следва да бъдат потвърдени.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение № 864 от 19.06.2009 г. по гр.д.№ 2397/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което в производство по чл.192, ал.4 ГПК (отм.) [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] по компенсация още 6 000 лв. разноски за двете инстанции по делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на [фирма] по чл.192, ал.4 ГПК (отм.) за присъждане на допълнителни разноски по гр.д.№ 2397/2008 г. на Софийски апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му обжалвана част.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.07.2009 г. по гр.д.№ 2397/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: