5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
София,28.11.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2876 от 2016 година, към което за общо разглеждане е присъединено производството по ч.гр.д.№2875/2016г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по гр.д.№2876/2016г. е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. С. от [населено място], срещу въззивното решение на Търговищкия окръжен съд, постановено на 25.03.2016г. по в.гр.д.№17/2016г., с което след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд, е признато за установено по отношение на В. Г. С., че Б. К. Е. и Н. К. К. са собственици по наследство до размера на 1/3 идеална част от земеделски земи, върху които с решение №А/18.11.1994г. по преписка №9359/27.02.1992г. на ПК-Т. е възстановено правото на собственост на наследниците на Г. Х. А., б.ж. на [населено място], починал на 09.05.1985г., а именно: нива от 6.612 дка, имот №002054 по ПЗ на м.“Без местност“; нива от 2.996 дка, имот №014028 по ПЗ в м.“Без местност“; ливада от 1.999 дка, имот №017038 по ПЗ в м.“Без местност“„ нива от 48.494 дка, имот №018011 по ПЗ в м.“Без местност“.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за приложението на задължението по чл.129, ал.1 ГПК от въззивния съд като касатора поддържа, че исковата молба, въз основа на която е образувано производството по делото, е нередовна и въззивният съд е следвало да извърши самостоятелна проверка по реда на чл.129, ал.1 ГПК и предвид неизпълнението на дадените в тази насока указания от първоинстанционния съд, да прекрати производството по делото, респ. да приеме, че следва да даде нови указания. Поддържа също така, че е налице произнасяне по основание, което не е заявено с петитума на исковата молба като твърди, че искът е уважен на производно основание, а не на предявеното оригинерно /давностно владение/. Поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл за придобиване правото на собственост на оригинерно основание при неотречено производно основание.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Б. К. Е. и Н. К. К. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице , като съображенията за това са следните:
Б. К. Е. и Н. К. К. са предявили срещу В. Г. С. иск за признаване за установено, че притежават 1/3 идеална част от правото на собственост върху процесните земеделски земи с твърдението, че с решение на ПК-Т. от 18.11.1994г. правото на собственост е възстановено на наследниците на общия наследодател на страните Г. Х. А., чиито преки наследници са преживяла съпруга Н. К. А., дъщеря В. Г. С. и дъщеря Е. Г. К. /починала на 02.11.1992г. и оставила като наследници по закон предявилите иска лица/. Поддържат, че интересът им от предявяването на иска се основава на обстоятелството, че В. Г. С. се е снабдила с нотариален акт №98, том 15, дело №2881 от 19.09.2013г. за собственост , както и че са упражнявали фактическа власт върху имотите от 2000г. до 2015г., отдавайки ги под аренда. С молба от 10.06.2015г. в изпълнение на указанията на първоинстанционния съд да уточнят обстоятелствата, на които се основава иска и в какво отношение се намират /собствеността въз основа на наследяване ли е придобита или и давностно владение/, дадени след като В. С. е заявила с молба, че по отношение на заявените с исковата молба основания е налице двусмислие, предявилите иска лица са уточнили, че собствеността върху процесните имоти е придобита въз основа на наследяване от тяхната майка Е. Г. К., като от възстановяване на собствеността с решение на ПК владеят полагащата им се идеална част, което квалифицират като придобиване на правото по давност.
С обжалваното решение е прието, че правото на собственост е възстановено с решение на ПК на наследниците на Г. Х. А. – преживяла съпруга Н. К. А., дъщеря В. Г. С. и децата на починалата преди наследодателя негова дъщеря Е. Г. К. /Б. К. Е. и Н. К. Е. – ищци по делото/, като съгласно чл.9, ал.1 ЗН дяловете на съпругата и двете деца на наследодателя са равни, т.е. по 1/3 от цялото му имущество, включително възстановените земеделски земи. Прието е, че решението на ПК като стабилен индивидуален административен акт, има конститутивно действие и се разпростира както по отношение на обекта /земеделска земя/, така и по отношението на субекта, т.е легитимира като собственици лицата, на които се възстановява собствеността. Поради това е прието, че предявилите иска лица като наследници по закон на Е. Г. К., се легитимират като собственици на 1/3 идеална част от земеделските земи.
Обсъдени са възраженията на В. Г. С., че земеделските земи са принадлежали в режим на съпружеска имуществена общност на наследодателя Г. Х. А. и съпругата му Н. К. А., както и за изтекла придобивна давност спрямо идеалните части на предявилите иска лица и тези възражения са приети за неоснователни.
Така изложените от въззивния съд съображения обосновават извод, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси.
В съответствие с трайно установената задължителна практика на ВКС /решение №132/21.03.2011г. по гр.д.№1725/2009г. на Първо ГО на ВКС; определение №783/08.12.2015г. по ч.гр.д.№5808/2015г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №199/23.10.2015г. по гр.д.№369/2015г. на Трето ГО на ВКС/ въззивният съд е квалифицирал основанието, на което се претендира спорното право въз основа на изложените от ищеца обстоятелства.
По поставените от касатора въпроси ВКС приема, че ищецът не е длъжен да квалифицира спорното право, чиято защита в исковото производство търси, а дори в исковата молба такава квалификация да е дадена, тя не обвързва съда. Правораздаващият орган е обвързан само от изложените в исковата молба основания на претенцията и е длъжен сам да квалифицира спорното право като изхожда от твърденията на ищеца за правопораждащите факти и от искането за защита, формулирано в исковата молба. В този смисъл решение №287/13.06.2011г. по гр.д.№272/2010г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №347/24.11.2015г. по гр.д.№1530/2015г. на Четвърто ГО на ВКС.
Доводите на касатора, че въззивният съд се е произнесъл по иск, предявен при съвкупно твърдени основания /наследствено правоприемство и давностно владение/ изразяват поддържаната от касатора защитна теза в процеса за наличие на двусмислие в основанията, на които се претендира собствеността, която въззивният съд не е споделил, а е разгледал спора според изложените в исковата молба твърдения за придобиване правото на собственост въз основа на постановено от ПК-Т. решение за възстановяване на това право по реда на ЗСПЗЗ в качеството на наследници на Г. Х. А.. Доводите за упражнявана от предявилите иска лица фактическа власт върху процесните недвижими имоти са обсъдени само и единствено във връзка с твърденията на В. Г. С. за придобиване по давност на техните права, в каквато насока са и изложените в исковата молба твърдения.
По подадената от В. Г. С. частна жалба срещу определение №115/14.05.2016г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по в.гр.д.№17/2016г., настоящият състав приема следното:
С определение №115, постановено на 14.05.2016г. от Търговищкия окръжен съд по в.гр.д.№17/2016г. по реда на чл.248, ал.1 ГПК е допълнено решение №35/25.03.2016г. по същото дело, като В. Г. С. е осъдена да заплати на Б. К. Е. и Н. К. К. сумата 40лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса по в.гр.д.№17/2016г., както и допълнително сумата 395лв., представляваща разноски по гр.д.№264/2015г. на Търговищкия районен съд на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В подадената от В. Г. С. частна жалба се поддържа, че определението е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като въззивният съд под формата на допълване е изменил решението си в частта му за разноските, при което не се е съобразил със задължителното тълкуване, дадено с т.8 и т.9 на ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения:
По реда на чл.248, ал.1 ГПК съдът може да допълни постановеното решение в частта му за разноските само ако в решението липсва произнасяне за дължимостта на разноските. В настоящия случай в мотивите към постановеното на 25.03.2016г. по в.гр.д.№17/2016г. въззивно решение Търговищкият окръжен съд е изложил съображения, че доколкото пълномощникът на въззивниците не е представил списък по чл.80 ГПК за разноските, не са представени и доказателства за заплатен адвокатски хонорар за въззивната инстанция, то разноски не следва да бъдат присъждани. С оглед на това следва да се приеме, че е налице произнасяне по въпроса за разноските, поставен на разглеждане във въззивното производство – искане за присъждане на разноски е изрично заявено с въззивната жалба. И тъй като в решението съдът се е произнесъл по искането за разноски, по реда на чл.248, ал.1 ГПК в тази част решението може да бъде изменено, но не и допълнено.
По основателността на искането въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС – според задължителното за съдилищата тълкуване на разпоредбата на чл.248 ГПК, дадено в т.8 и т.9 на ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, липсата на представен списък по чл.80 ГПК не представлява пречка за допълване на решението, но прави недопустимо искането за изменение на решението в частта му за разноските. В настоящия случай списък на разноските от пълномощника на въззивниците не е бил представен, поради което неправилно въззивният съд е уважил искането за присъждане на разноски.
Обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и искането на Б. К. Е. и Н. К. К. за присъждане на разноски във въззивното производство бъде оставено без уважение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 25.03.2016г. по в.гр.д.№17/2016г. по описа на Търговищкия окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение №115/14.05.2016г., постановено от Търговищкия окръжен съд по в.гр.д.17/2016г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. К. Е. и Н. К. К. за присъждане на направените в производството по гр.д.№264/2015г. по описа на Търговищкия районен съди в производството по в.гр.д.№17/2016г. по описа на Търговищкия окръжен съд разноски по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: