ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 578
София, 28.04.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 8428 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Р.К. като процесуален представител на Б. Н. Г. от [населено място] срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд /ПОС/ от 07.ХІ.2014г. по в.гр.д. № 733/2014г.
Ответникът по касационната жалба В. В. Г. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез процесуалния си представител адвокат Бл.Б. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 07.ХІ.2014г. ПОС е потвърдил решението на Панагюрския РС от 11.ІV.2014г. по гр.д. № 502/2013г. в частта, с която семейното жилище е предоставено за ползване на В. В.Г..
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че от данните по делото е видно, че семейното жилище е изключителна собственост на В. Г. като придобито по наследство от родителите му и че това обстоятелство се признава от ищцата. При това положение и при липса на ненавършили пълнолетие деца на страните по аргумент от чл.56 ал.2 СК ищцата не може да претендира право на ползване на жилището след прекратяването на брака.
В изложението на Б. Н.Г. по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. следва ли съдът при постановяване на решението да обсъди във взаимна връзка представените доказателства съобразно чл.235 ГПК /не бил обсъден представения констативен нотариален акт № **/07.VІ.2000г. за право на собственост по делба на В. Г. върху процесния апартамент/ – в противоречие с ТР № 1/17.VІІ.2001г. на ОСГК; 2. имуществото, придобито от единия от съпрузите по време на брака в делбено производство, представлява ли СИО или е собственост на придобилия го съпруг – в противоречие с ТР № 35/14.VІ.1971г. на ОСГК и с ППВС № 5/1972г.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не е налице в случая основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение – произнасяне от въззивния съд по материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, обуславящи решаващата воля на съда, обективирана в съдебния акт, следователно от значение за изхода на спора по делото, в противоречие със съдебната практика или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото /така т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК/.
По първия поставен от касаторката процесуалноправен въпрос действително въззивният съд изрично не е описал в мотивите си представеният от нея констативен нотариален акт за правото на ответника на собственост по делба на семейното жилище, което е в противоречие с практиката на ВКС. Допускането на касационно обжалване по този въпрос, обаче, само по себе си няма да е от значение за изхода на делото. Това е така, защото съдът освен че по същество е взел предвид констатациите по нотариалния акт, е основал решаващият си извод и на признание на ищцата, че семейното жилище е изключителна собственост на ответника като придобито по наследство от родителите му, произнасянето във връзка с което е следвало, но не е релевирано нито като основание за допускане, нито като основание за касационно обжалване.
Във връзка с втория поставен материалноправен въпрос следва да се посочи наличието на трайна практика на съдилищата, че при делба на наследствено на единия съпруг имущество по време на брака съпружеска имуществена общност възниква само върху частта от имуществото, възложена на съпруга срещу заплащане на сума за уравнение на дяловете със средства на семейството. В този смисъл е даденото разрешение и в т.ІІІ на ППВС № 5/1972г. В разглеждания случай няма данни, а и касаторката не е твърдяла в инстанционното производство /нито в касационната си жалба/, че е станала съсобственик на семейното жилище, тъй като при делбата му той е възложен на съпруга й като сънаследник и са заплатени средства на семейството за уравнение на дяловете на съделителите, т.е. че придобиването на част от този имот е станало в резултат на съвместен принос. От друга страна е приета за установена изключителна собственост на бившия й съпруг на имота като придобит по наследство от родителите му, включително и поради признанието й на този факт. С оглед на това се налага извод, че произнасянето на въззивния съд по втория въпрос не е в противоречие, а в съответствие със сочената съдебна практика. А тъй като заявените в касационната жалба оплаквания се основават само на твърдението за придобиване на имота в резултат на делба, което не във всички случаи обуславя възникване на съпружеска имуществена общност, поставеният въпрос няма да е и от значение за изхода на спора.
Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, първи възз. гр. състав, № 511 от 07.ХІ.2014г. по гр.д № 733/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: