3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
С., 05,10,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 478 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 12144 от 4.V.2012 г. на [фирма]-гр. П., подадена против онази част от определение № 1119 на Пловдивския ОС, ГК, ХІV-и с-в, от 3.ІV.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 942/2012 г., с която са били оставени без уважение частни жалби на това д-во против: „разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед № 8165 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 10956 по описа за 2011 г. на Пловдивския районен съд, ГК, VІ-и с-в”.
Оплакванията на търговеца частен касатор са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, поради което се претендира касирането му. В допълнение към жалбата си [фирма] и0зрично навежда като отменително основание допуснати от състава на Пловдивския ОС съществени нарушения на съдопроизводствени правила, а в изложението си към жалбата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава приложно поле на касационната обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма] – С. писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие по допустимостта на частната жалба, претендирайки за оставянето й без разглеждане.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския ОС частната касационна жалба на [фирма]-гр. П. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
В атакуваната си част определение № 1119/3.ІV2012 г. на Пловдивския ОС по ч. гр. д. № 942/2012 г. не е от категорията съдебни актове, подлежащи на касационен контрол. Това е така, защото определенията, с които въззивен съд се произнася по частна жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК, не попадат в нито една от хипотезите по чл. 274, ал. 3 на процесуалния закон. Те нито са преграждащи развитието на заповедното производство, нито с тях се дава разрешение по същество на същото. Константната е практиката на ВКС, че въззивното определение по допускане /или за недопускане/ на незабавно изпълнение няма отношение към развитието на делото, а към изпълнението на присъденото по това дело вземане. Именно поради това то не подлежи на последващ инстанционен контрол. В конкретния случай в атакуваната си част /досежно произнасянето по законосъобразността на постановеното от Районен съд-Пловдив разпореждане за незабавно изпълнение/ определението на Пловдивския ОС по горепосоченото дело е влязло в сила, като необжалваемо, от датата на обявяването му. Погрешното посочване във финала на неговия диспозитив, че точно в тази си час то подлежало на обжалване пред ВКС е ирелевантно и по никакъв начин не създава висящност на касационното производство.
В заключение, тъй като с настоящото определение на ВКС само се констатира обстоятелството, че е бил атакуван неподлежащ на касационен контрол съдебен акт, то е окончателно и на свой ред не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК /т.е. пред друг тричленен състав на ВКС/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма]-гр. П., подадена против определение № 1119 на Пловдивския окръжен съд, ГК, ХІV-и с-в, от 3.ІV.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 942/2012 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
`