О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
гр. София, 09.10.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 534 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 217 и следващите от ГПК /отм./ и § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007г./.
Образувано е по частна касационна жалба на С. „Ц”, гр. С. срещу определение № 2948/09.03.2009г. по ч. гр. д. № 1089/2009г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав, с което е отменено определението от 08.08.2007г. по гр. д. № 17141/2007г. на Софийски районен съд, 54 състав, обезсилен е издадения по посоченото гражданско дело изпълнителен лист на основание чл. 237, б. „е” ГПК /отм./ и е оставена без уважение молбата на С. „Ц”, гр. С. за издаване на изпълнителен лист срещу А. Д. А. от гр. С. въз основа на запис на заповед от 21.02.2006г. за сумата 3 150 лв.
В частната касационна жалба се поддържа становище, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради противоречие с материалния закон, като са нарушени разпоредбите на ТЗ относно съдържанието на записа на заповед като менителничен ефект, неговото подписване и предявяване. В допълнителна молба частният жалбоподател релевира довод за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – определението противоречи на Тълкувателно решение № 1/28.12.2005г. по тълк. дело № 1/2004г., ВКС, ОСТК. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и да бъде издаден искания изпълнителен лист, като М. В. Д. бъде осъден да заплати посочените суми.
Ответникът А. Д. А. от гр. С. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище, че същата е недопустима, тъй като производството пред СГС се е развило по реда на чл. 213-218 ГПК /отм./ и определението за издаване на изпълнителен лист на извънсъдебно основание подлежи на двуинстанционно разглреждане. Позовава се на т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2001г. по т. дело № 1/2001г., ВКС, ОСГК. Релевирани са доводи и за липсата на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът моли частната касационна жалба да бъде оставена без разглеждане, евентуално в сила обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, намира частната касационна жалба за процесуално недопустима.
Преценката за допустимост на частната касационна жалба се извършва съобразно разпоредбите относно производството по издаване на изпълнителен лист, съдържащи се в отменения Граждански процесуален кодекс. Приложимостта на отменения ГПК към настоящата хипотеза следва от императивната норма на § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007г./, предвид факта, че молбата за издаване на изпълнителен лист е постъпила в СРС преди 01.03.2008г., а именно на 30.07.2007г.
Въззивното определение, с което Софийски градски съд се е произнесъл по законосъобразността на определението на Софийски районен съд по молбата за издаване на изпълнителен лист, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС. Съгласно чл. 218а, ал. 1, б. „в” от ГПК /отм./ на касационно обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството. Определението, предмет на частната касационна жалба, не прегражда развитието на производството по делото и следователно не подлежи на касационен контрол.
Определението по чл. 244 от ГПК /отм./ не е от категорията и на определенията, доближаващи се до решенията, тъй като с него не се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. Определението за издаване на изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание подлежи на обжалване пред ВКС само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В този смисъл е задължителната съдебна практика – т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че частната касационна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Разноски на ответника не се дължат, тъй като такива не са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на С. „Ц”, гр. С. срещу определение № 2948/09.03.2009г. по ч. гр. д. № 1089/2009г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението до частния жалбоподател за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.