3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 578
С., 09.08. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 932/2010 година
Производство по чл.288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на Н. М. К. срещу решение № 135 от 06.07.2010 г. по т.д.№ 41/2001 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 31 от 10.03.2010 г. по т.д.№ 643/2009 г. на Великотърновския окръжен съд. С потвърденото решение касаторът е осъден на основание чл.266, ал.1 ЗЗД да заплати на [фирма] втора поредна вноска по договор за изработка на магазин в размер на 260 000 лв., както и 15 340 лв. неустойка за забава в плащането й.
В касационната жалба се излагат доводи относно характера на договора като такъв и за продажба, с оглед на което счита, че страна по иска следвало да бъде и съпругата му. Неотчитането на смесения характер на договора рефлектирало при приложението на нормите на ЗУТ, без да сочат кои конкретни негови разпоредби са били нарушени.
В изложението към касационната жалба се поддържа наличието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК като основание за достъп до касация по отношение на тълкуването и приложението на нормата на чл.7 и чл.10 ГПК. И двете разпоредби според касатора вменявали в задължение на съда служебно да съдейства на страните, което той не сторил. Нормите били спазени само при доклада на делото при преквалифициране на правното основание на иска от чл.86 на чл.92 ЗЗД, но не се е занимал с въпросите за приложението на материалния закон, страните в спорното правоотношение и конституирането на надлежните страни в процеса, както и с въпросите по приложението на материалния закон в аспекта, посочен в жалбата, в която нарушения на конкретни правни норми не са посочени.
Ответникът по касация [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване и моли за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
В съобразителната част на въззивното решение е посочено, че на 09.03.2007 г. между страните по спора е сключен договор за строителство на магазин с площ 542 кв.м. със срок на изпълнение 24 месеца. След сключването му ищецът и съпругата му прехвърлили на ответника правото на строеж върху терена и със заплащането на цената на това вещно право със средства от разрешения му банков кредит, последният погасил задължението си по договора в размер на 240 000 лв. Остатъкът следвало да се заплати при актуване с акт 15 и получаване на втори транш от кредита. Прието е за установено, че обектът е приет с акт 15, както и че ответникът усвоил остатъка от целево предоставения му банков кредит, но с получените средства не погасил задължението си за доплащане цената на магазина, поради което счел за основателен както иска по чл.266 ЗЗД, така и този по чл.92 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание за достъп на въззивното решение до касация.
В настоящия случай касаторът не е формулирал конкретен въпрос, а визира неизпълнението според него на необходимите действия по чл.7 и чл.10 ГПК, които съдът е следвало да извърши, но не е извършил и като не е определил правната природа на процесния договор, е постановил решение при отсъствие на надлежна страна в процеса. Така поставен, въпросът сочи на недопустимост на въззивното решение, каквато не е и налице, доколкото спорът, предмет на делото има облигационен, а не вещноправен характер, от което следва, че съпругата на касатора няма качеството на необходим негов другар, както неоснователно се поддържа в жалбата му.
Следва освен това да се изтъкне, че касаторът не е аргументирал наличието на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочените от него разпоредби на чл.7 и чл.10 ГПК не са неясни, непълни или противоречиви, за да е налице необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането им. По същество, поставените въпроси се свързват с нарушения при постановяване на решението, съставляващи основания за отмяна по чл. 281, т. 3 от ГПК, които не се припокриват по съдържание с визираните в чл.280, ал.1 ГПК основания за достъп до касация.
Искането на ответника по касация за присъждане на разноски следва се остави без уважение поради липса на доказателства за извършването им.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 135 от 06.07.2010 г. по т.д.№ 41/2001 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: