О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
гр. София 13.12.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 08 декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 560 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищцата Й. С. П., чрез адв. Е. Е. против определение № 209/13.06.2011 г. по гр.дело № 593/2011 г. на ВКС II г.о., с коeто е върната касационна жалба вх. № 873/30.03.2011 г. на Й. С. П., против решение № 97 от 17.02.2011 г. по гр.дело № 662/2010 г. на Софийски окръжен съд и е прекратено производството по делото. Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на процесуалните правила. Иска отмяна и връщане на делото на съответния съдебен състав на ВКС II г.о. за разглеждане на касационната жалба.
Ответникът по частната жалба „П., р. и о.” ЕАД [населено място] в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд състав на II гражданско отделение намира, че частните жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови връщане на подадената касационна жалба от ищцата Й. С. П., чрез адв. Е. Е. съдът е приел, че е обжалвано въззивно решение по гражданско дело с цена на иска с пр.осн.чл.108 ЗС до 5000 лв., поради което решението не подлежи на касационно обжалване на осн.чл.280,ал.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя изводите в обжалваното определение за процесуална недопустимост на подадената касационна жалба.
Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Производството по делото е проведено по реда на ГПК/отм./. Предявеният иск от ищцата Й. С. П. срещу ответника „П., р. и о.” ЕАД [населено място] е с пр.осн. чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че е собственик на недвижим имот – втори надпартерен етаж от триетажна вилна сграда – вила „С.”, построена в имот пл. № * с площ от 488 кв.м., включен в УПИ *, кв.* по плана на[жк] [населено място], находяща се в [населено място] проход,/бивш квартал на [населено място]/, [улица] за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението върху описания имот.
Исковата молба е постъпила в Районен съд [населено място] на 12.06.2006 г. – при действието на ГПК/отм./. За определяне цената на предявения иск се прилагат разпоредбите на чл.55,ал.1,б.”б” ГПК/отм./, според които цената на предявения иск за собственост е в размер на ? от данъчната оценка на имота, а ако няма такава ? от пазарната цена на имота. Съгласно разпоредбите на чл. 56,ал.1 ГПК/отм./ – сега чл.70, ал.1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца. Този въпрос може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска – чл.56,ал.1,пр.2-ро и 3-то ГПК/отм./. Възоснова на цената на иска, посочена от ищеца или определена от съда по реда на чл.56, ал.1,пр.2 и 3 ГПК/отм./ се определя родовата подсъдност, дължимата държавна такса и правният интерес от съответното исково производство.
Относно касационното обжалване и преценката дали въззивното решение подлежи на обжалване съобразно установеното изискване в чл.280,ал.2 ГПК законодателят не е установил различни изисквания от посочените за определяне цената на иска.
В настоящият случай цената на иска се определя от данъчната оценка на процесния имот, която видно от приложеното удостоверение изх. № 74/24.01.2006 г. на [община], приложено по първоинстанционното дело е в размер на сумата 8 638.70 лв., от която ? е в размер на 2159.68 лв. – т.е. под 5000 лв.
Като взема предвид изложеното съдът възприема извода в обжалваното определение, че възоснова на ? от данъчната оценка на процесния имот следва да се определи цената на предявения иск и съответно да се приложи разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК. Следователно въззивното решение не подлежи на касационен контрол, а подадената касационна жалба от Й. С. П. е процесуално недопустима и следва да се върне.
Неоснователни са доводите в частната жалба за приложение разпоредбите на чл. 69,ал.1,т.2 ГПК в сила от 01.03.2008 г. при определяне цената на предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС, тъй като приложимият процесуален ред за разглеждане на делото пред първата и въззивна инстанция е този по ГПК/отм./ съгласно разпоредбите на пар.2,ал.1 ПЗР на ГПК в сила от 01.03.2008 г. По аргумент на пар.2,ал.3 ПЗР на ГПК в сила от 01.03.2008 г. касационните дела, образувани по касационни жалби, постъпили след влизане на този кодекс в сила се разглеждат по реда на ГПК в сила от 01.03.2008 г. за разглеждане на делата от касационната инстанция. А нормата на чл.280,ал.2 ГПК в сила от 21.12.2010 г., която е процесуална и се прилага от момента на влизането й в сила установява ограничение за достъп до касационен контрол на въззивни граждански дела, постановени по искове с цена до 5000 лв. Касационната жалба, подадена от Й. П. срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд е постъпила на 30.03.2011 г. и на това основание приложими са разпоредбите на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията на текста, считано от 21.12.2010 г.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение, като законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по частната жалба следва да се присъди сумата 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 209/13.06.2011 г. по гр.дело № 593/2011 г. на ВКС II г.о., с което е върната касационна жалба вх. № 873/30.03.2011 г. на Й. С. П. от [населено място], против решение № 97 от 17.02.2011 г. по гр.дело № 662/2010 г. на Софийски окръжен съд и е прекратено производството по делото.
Осъжда Й. С. П., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] да заплати на „П., р. и о.” ЕАД , [населено място],[жк],ул.”172-ра”, № 11 сумата 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: