О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
София,10.07.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 612 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Т. Г. от с. Ц.,Пловдивска област срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 12.01.2009г. по гр.д. №780/2008г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено произнасяне на въззивния съд по въпроса за наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск,по който въпрос поддържа,че е налице противоречива практика на съдилищата. Поддържа също така,че съдът се е произнесъл и по въпроси,имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,а именно : може ли да бъде предмет на защита самото потестативно право на възстановяване на собствеността при условие,че съгласно изискванията на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ е дадена възможност при определени хипотези да се иска съдът да признае или възстанови това право;при наличие на решение по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ,с което на общия наследодател е признато правото на собственост върху земеделски земи към момента на обобществяване,които земи впоследствие лицата,ползуващи се от първоначално издаденото решение на ПК /ОСЗ/ са прехвърлили на трети лица,допустимо ли е да се издаде коригиращо решение по чл.14,ал.7 ЗСПЗЗ;при положение,че след осъществено прехвърляне на земята на трети лица не може да се възстанови тя в патримониума на наследниците,то допустимо ли е с установителен иск лицето да защити спрямо третите лица правото си на възстановяване; при положение,че земята е прехвърлена в хода на производството по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и сделката очевидно уврежда останалите наследници,които биха се ползували от постановеното решение,по какъв правен ред тези наследници могат да атакуват самото прехвърляне преди ОСЗ да е постановила възстановяване.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Т. П. В.,Г. Т. В.,С. Т. В. и Д. Т. В. изразяват становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, тъй като сочените от касатора основания за допустимост на жалбата са очертани бланкетно. Поддържат също така,че поставените въпроси са разрешени с ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 12.01.2009г. по гр.д. №780/2008г. Пловдивският окръжен съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени предявените от Р. Т. Г. искове за признаване за установено,че е собственик на 1/6 ид.част от процесните земеделски земи и производството по делото е прекратено.
Прието е,че предявеният установителен иск е недопустим на първо място по причина,че не е извършена и приключила административната процедура по чл.14,ал.7 ЗСПЗЗ,в която в полза на предявилото иска лице да е възстановено право на собственост върху реално обособени земеделски земи-налице е решение на ОСЗ,с което правото на собственост върху земеделските земи е признато общо по площ и местоположение в съответните местности,но е отказано възстановяване в реални граници с план за земеразделяне и това решение на ОСЗ не е било обжалвано.
В подкрепа на поддържаната теза за наличие на противоречива практика по въпроса за наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск като предпоставка за неговата допустимост касаторът сочи определение от 28.11.2002г. на СГС,ІV а отделение,постановено по ч.гр.д. №3844/2002г.,в което е прието,че установителният иск цели да внесе яснота и безспорност в гражданските правоотношения,като с право на установителен иск се ползуват и лицата,които не са субекти на правоотношението,предмет на установителния иск,без да имат при това качеството процесуални субституенти. Наличието на правен интерес според изразената в това определение теза,се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение,тъй като всеки ,който претендира,че е носител на право,засегнато от правен спор,може да упражни правото си на иск и сам преценява наличието,респ. липсата на какви обстоятелства да бъде установено със сила на присъдено нещо,като съдът не може да откаже да приеме за разглеждане иска,твърдейки наличие на интерес от установяване на по-широк кръг обстоятелства от заявените в исковата молба.
Тезата на касатора за наличие на противоречиво разрешаване на поставения в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос не може да бъде споделена,тъй като не е налице идентичност на хипотезите,разглеждани при постановяване на цитираното определение на СГС и по настоящето дело,доколкото в случая е налице претендиране на право на собственост върху недвижим имот,собствеността върху който е възстановена по реда на един специален закон,съдържащ съответни правила за признаване правото на възстановяване и правила за реално възстановяване на собствеността върху конкретно обособен имот в полза на определени лица. Изводите на въззивния съд за недопустимост на предявения иск в настоящия случай не са основани на принципното отричане на възможността правото на собственост да бъде защитено чрез предявяване на установителен иск,нито на изискване за заявяване на по-широк кръг обстоятелства от посочените в обстоятелствената част на исковата молба. Изводите са обусловени от особения характер на производството по възстановяване на собствеността върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, разяснения за което са дадени в ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС,които пък са изцяло съобразени от въззивния съд.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора,че формулираните от него в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и биха могли да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
На първо място следва да се отбележи,че общо формулираните въпроси за способите за защита на едно субективно право не могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Поставените въпроси следва да бъдат свързани конкретно с определен способ на защита,който е избран от ищеца в производството по конкретното дело,тъй като преценката за допустимост на касационното обжалване в производството по чл.288 ГПК е пряко свързана със заявения за разглеждане конкретен правен спор и поставените за разрешаване по конкретното дело въпроси,но не и с въпроси извън спорния предмет по делото. Освен това следва да се има предвид,че на касационно обжалване подлежат съгласно разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК само онези въззивни решения,в които съдът се е произнесъл по въпроси, които касаят приложението на нов закон или на правна норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване или са налице обстоятелства, обуславящи наличие на основание за промяна в константната практика на съдилищата. В случая нито една от тези хипотези не е налице,доколкото производството по делото е оставено без разглеждане поради недопустимост на предявения иск,а разпоредбите и правилата,касаещи допустимостта на установителния иск за признаване право на собственост не са неясни,нито се нуждаят от тълкуване по реда на чл.290 и сл. ГПК. Възможните,но незаявени в производството по настоящето дело способи за защита на претендираното от ищеца субективно право не са били предмет на обсъждане в постановеното от въззивния съд решение и евентуалната възможност да бъдат заявени впоследствие в друго исково производство не би могла,както вече беше отбелязано, да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване при поставен въпрос,свързан с предпоставките за тяхното упражняване.
Не е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК по първия, поставен от касатора въпрос,нито хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по останалите,формулирани в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси, настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Пловдивския окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посоченото в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК основание.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 12.01.2009г. по гр.д. №780/2008г. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от Р. Т. Г. касационна жалба вх. № 4416/25.02.2009г.
Председател:
Членове: