О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
София, 01.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 02.07.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т. дело № 254 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД ”У”ООД, гр. В. против въззивно решение на Варненския апелативен съд № 220 от 04.12.2008 год., постановено по в.т.д. № 346/2008 год., с което при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./ са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу ТД”С” Е. , гр. В. искове, основани на чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 115 944.72 лв., представляваща неплатено възнаграждение по сключен договор за изработка -извършване на изкопни работи, превоз на земни и скални маси и др. на обект „В” от 21.06.2006 год., последните- обективирани в протоколи от 02.05.2007 год. и фактури №№ 7* и 7218 от 03.05.2007 год. и е осъден касатора да заплати сумата 10 719 лева деловодни разноски.
Касаторът въвежда оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и съдопроизводствените правила, които пороци на обжалвания съдебен акт не са изрично конкретизирани в пространната обстоятелствена част на касационната жалба, съдържаща предимно обосновка на отделните твърдяни факти по делото и приетото в тази вр. от въззивния съд, а се извеждат от същата.
В изпълнение на изрично дадените му указания с разпореждане № 106 от 20.01.2009 год. в допълнителна молба – изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдението, че „по спорния между страните въпрос” съществува противоречие в практиката на съдилищата по см. на чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Израз на така визираното противоречие според изложеното от страната се явява различният краен правен резултат постановен по делото в първата и във въззивната инстанции, както и изслушаните различни по състав – единична и тройна експертизи, като са възпроизведени отново оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, довели до неправилност на решението – касационни основания по чл.281,т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила срещу допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на изискуемите се от чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК предпоставки- основна и допълнителна.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на касатора и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост, обусловена от формалното съответствие на касационната жалба с императивните изисквания на процесуалния закон за редовност, настоящият съдебен състав намира, че поддържаното основание за допускане касационно обжалване по приложно поле – отсъства:
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по въпрос на материалното и/ или процесуално право, специфичен за делото, обусловил неговия краен правен резултат, по отношение на който е налице някой от въведените изчерпателно с т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК критерии за селекция.
Тежестта да формулира този въпрос, значим по посочения от законодателя начин към крайния изход от делото/ с изменението, произтичащо от решение № 4/16.06.2009 год. по к.д. № 4/2009 год. на Конституционния съд на Републиката/, по арг. от чл.284, ал.3,т.1 ГПК е възложена на касатора. В случая последният не само не е формулирал конкретен въпрос на материалното или процесуално право, по който въззивният съд се е произнесъл при наличие на твърдяната от страната допълнителна предпоставка по т., на чл.280, ал.1 ГПК, но същият не може да бъде изведен нито от обстоятелствената част на касационната жалба, нито от молбата- изложение, в които се съдържа предимно описание на отделните факти по конкретния казус.
Следователно съобразено възприетото от законодателя в действащия ГПК разрешение за факултативност на касационния контрол обосновава правен извод, че само бланкетното позоваване на произнесен от въззивния съд „спорен между страните въпрос” не удовлетворява изискването на чл.280, ал.1 ГПК относно основната, водеща предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Доколкото преценката за допустимост на касационното обжалване по приложно поле по изрично разпореждане на закона- чл. 284, ал.3,т.1 ГПК, се извършва от касационната инстанция само въз основа на изложените доводи в приложеното към касационната жалба изложение или инкорпорираното такова в самата касационна жалба и те не са идентични с основанията за касационно обжалване, въведени с чл.281, т.3 ГПК, върху които подробно се е спрял касаторът, то липсата на посочени конкретни въпроси, разгледани от въззивната инстанция в производството по предявения иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, които да попадат в обсега на чл.280, ал.1 ГПК възпрепятства осъществяваната от ВКС в производството по чл.288 ГПК проверка за допускане на касационната жалба до разглеждането и по същество.
Същевременно неоснователно е и позоваването на чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Освен, че въпреки изрично дадените на страната указания от въззивния съд, същата отново е бланкетно е посочила само текста на визирания критерий за селекция, без каквото и да било аргументирано позоваване на противоречива практика на съдилищата и приложени съдебни актове, материализиращи същата, то необходимо е да се посочи за прецизност, че основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК визира само влезлите в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен и/ или процеуалноправен въпрос и към тях именно по тази причина нито първоинстанционното съдебно решение по делото, нито обжалваното въззивно решение на Варненския апелативен съд, на които касаторът се позовава, обективно могат да се включат.
Водим от така изложените съображения, настоящият състав на второ отделение търговска колегия на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненския апелативен съд № 220 от 04.12.2008 год., постановено по в.т.д. № 346/2008 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: