О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
София,16.10..2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 486/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “ З. “ Р. бяла”- с. Р. бяла, община – гр. М. срещу решение №191 от 14.01.2009г. по гр. д.57/08г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 15.10.2007г. по гр.д. 386/07 на В. окръжен съд за уважаване на предявените от А. Д. К. против касатора искове с правно основание чл.240, ал.1 вр. чл.79,ал.1 ЗЗД, чл.86, ал.1 и чл.92, ал.1 ЗЗД.
Ответникът по касация- А. Д. К. от с. Р. бяла е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради неустановеност на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата, по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поддържал, че била налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като решението било постановено в противоречие с практиката на ВКС – решение №1090/09.10.2008г. по гр.д. 5336/07г. на ВКС, V г.о. Лаконично е отбелязано, че и в това решение основанията “ били същите – нарушение на чл.15, ал.4, т.10 ЗК, представляващи хипотезата на чл.26, ал.1, пр. 1-во ЗЗД и чл.3 ГПК”. Възпроизведена е и разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обоснована с прилагане на чл.26, ал.3 вр. чл.15, ал.4, т10 и чл.21, ал.2, т1 ЗК – като е посочено че липсвало решение на УС за получаване на сума по договор за заем, решение за свикване на О. събрание на кооперацията за вземане решение за продажба на административната сграда, която следва да бъде прехвърлена ако заемът не е върнат в указания срок. Не са развити други доводи.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че страната не е формулирала процесуалноправен или материалноправен въпрос, разрешен при условията на три лимитивно изброени хипотези в чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК. Като такъв не може да се считат общо формулираните доводи за неправилно приложение на чл.15, ал.4 ЗК и чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.3 ГПК. Този извод произтича от правната същност на въпроса по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно този, който обуславя конкретния решаващ извод на съда и от който зависи изхода на разглеждания правен спор. Не обосновава приложно поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК / неправилно квалифициран като т.1 от касатора, тъй като в нея се включва само задължителната и константна практика на ВС респ. ВКС, каквато не е сочена от него/ и общо твърдяното противоречие с приложеното решение на ВКС, което третира въпрос относно прогласяване на нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот, кооперативна собственост при липса на валидно решение на общото събрание на кооперацията, какъвто не е разглеждания случай, с който се разглежда неизпълнение по договор за заем и решаващият извод на съда не е свързан с общо отбелязаното в този договор, алтернативно задължение за кооперацията ако не върне получената в заем сума да продаде на заемодателката административна сграда – неиндивидуализирана в договора. Било е установено, че така поетото общо задължение за прехвърляне на недвижим имот не е било осъществено, а и касаторът не е твърдял това, за да е налице относимост на приложеното решение на ВКС.
Касаторът не е развил релевантен довод и за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице това основание, то следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Следователно, общо посоченото във връзка с приложението на изброените от страната правни норми и обвързването им с твърдяна недоказаност на различни юридически факти не съставлява довод за наличие на разглежданото основание.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. Ответникът по касация не е установил размера на съдебните разноски, които е направил в настоящето производство – представеното пълномощно е непопълнено в тази си част, поради което макар че са поискани такива не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №191 от 14.01.2009г. по гр. д.57/08г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: