3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
С., 12.10. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. СОТИРОВ
ч.гр.дело №514/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв. Б. М. – процесуален представител на “Г.М” ЕООД – С., против разпореждане от 24.02.2010 г. по гр.д. №3325/2000 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Г г.о., за връщане на касационна жалба вх.№33213/24.6.2009 г., с която е обжалвано въззивно решение 15.5.2009 г. по горепосоченото гражданско дело.
Обстоятелствата по делото са следните:
“Г.М” ЕООД – С., е обжалвало въззивно решение от 15.5.2009 г. по гр.д.№3325/2000 г. по описа на СГС, ІІ-Г г.о.
С разпореждане от 03.7.2009 г. въззивният съд е дал указания на касационния жалбоподател да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 30 лева.
С разпореждане от 24.02.2010 г. СГС е върнал касационната жалба, поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса.
Срещу разпореждането от 24.02.2010 г. е подадена частна жалба, вх.№20848/22.3.2010 г., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност като се застъпва становище, че указанията на въззивната инстанция са изпълнени и държавната такса е внесена своевременно.
Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводството.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения:
Въззивната инстанция е дала указания на касационния жалбоподател да внесе в седемдневен срок държавна такса по сметка на ВКС. Съобщението с указанията е достигнало до управителя на дружеството – касационен жалбоподател, на 15.7.2009 г./лист 108 от въззивното дело/. Лист 132 от посоченото дело представлява банково бордеро – вносна бележка, от съдържанието да която безспорно се установява, че държавната такса от 30 лева е внесена в С. на 15.7.2010 г. Вносната бележка е подадена в съда на 19.7.2010 г. с молба от процесуалния представител на касационният жалбоподател – адв. М..
Следователно както внасянето на държавната такса е станало в дадения от съда срок, така и представянето на платежния документ в съда е станало също в рамките на този срок, макар че в разпореждането на съда от 03.7.2009 г. изискването към жалбоподателя е било само за внасяне на държавната такса в срок.
Поради това разпореждането на Софийския градски съд за връщане на касационна жалба е неправилно.
Частната жалба се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, обжалваното разпореждане – отменено, а делото върнато на въззивната инстанция за продължаване на съдопроизводството
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 24.02.2010 г. по гр.д. №3325/2000 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Г г.о., за връщане на касационна жалба вх.№33213/24.6.2009 г., подадена от “Г.М” ЕООД – С., с която е обжалвано въззивно решение 15.5.2009 г. по горепосоченото гражданско дело.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: