1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
гр. София, 12.10.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2711 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/ чрез изпълнителния директор Н. Н. Й., приподписана от процесуален представител адв. М. Ж. Д. срещу определение № 304 от 27.04.2015г. по в. ч. т. дело № 289/2015г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено разпореждане № 17 от 22.01.2015г. по т. дело № 417/2006г. на Разградски окръжен съд, с което е върната като недопустима подадената от [фирма] /в несъстоятелност/ чрез изпълнителния директор Н. Н. Й. частна жалба против определение № 73 от 16.05.2012г. по т. дело № 417/2006г. на Разградски окръжен съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради противоречие с разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: подлежи ли на обжалване определението по чл. 718, ал. 1 ТЗ, с което се дава разрешение на синдика за извършване на продажба на активите от масата на несъстоятелността чрез пряко договаряне, след като същото не прегражда по-нататъшното развитие на делото и не е сред актовете, по отношение на които законът изрично е предвидил възможност за обжалване. Частният жалбоподател поддържа, че отговорът на релевантния процесуалноправен въпрос би допринесъл за промяна и осъвременяване на създадената поради неточно тълкуване на разпоредбата на чл. 613а ТЗ съдебна практика, както и за разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на закона, доколкото процесната уредба е неясна и се тълкува противоречиво.
Синдикът на [фирма] /в несъстоятелност/ Д. В. Б. оспорва частната касационна жалба и релевира доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд В., евентуално за неговата правилност. Подробни съображения излага в представения писмен отговор.
Национална агенция за приходите, [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба срещу определението на Варненски апелативен съд е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждане № 17 от 22.01.2015г. по т. дело № 417/2006г. на Разградски окръжен съд, с което е върната като недопустима подадената от [фирма] /в несъстоятелност/ чрез изпълнителния директор частна жалба против определение № 73 от 16.05.2012г. по т. дело № 417/2006г. на Разградски окръжен съд, въззивният съд е приел, че определението, с което съдът по несъстоятелността /в случая Разградски окръжен съд/ е разрешил продажба на активи на дружеството по реда на чл. 718 ТЗ чрез пряко договаряне, не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не попада в нито една от посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК хипотези.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Посоченият от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е релевантен, тъй като е от значение за спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция.
Поддържаното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК не е налице. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
По отношение на релевантния правен въпрос за спора е налице трайноустановена практика на ВКС, съгласно която определението на съда по несъстоятелността, с което е дадено разрешение на синдика да извърши продажба по чл. 718 ТЗ на активи от масата на несъстоятелността чрез пряко договаряне, не подлежи на обжалване. Това определение не е от категорията на актовете, посочени в чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като с него нито се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е изрично предвидено в закона. Разпоредбите на чл. 613а, ал. 1 и 3 ТЗ визират обжалване на конкретно посочени определения и решения на окръжните съдилища по общия ред и уреждат двуинстанционен контрол на постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелността, извън актовете по ал. 1, като родово компетентен второинстанционен съд е съответният апелативен съд. Нормата на чл. 613, ал. 3 ТЗ не следва да бъде тълкувана в смисъл, че всички определения и решения, постановени в производството по несъстоятелност, са обжалваеми. В част IV от ТЗ законодателят изрично е посочил кои съдебни актове подлежат на обжалване и в какви срокове, като за една част има изрично посочване и по отношение на необжалваемите актове. В случая чл. 718 ТЗ не съдържа изрично посочване дали определението е обжалваемо или не. При липса на изрична норма, даваща право на страните да обжалват разрешението на съда по несъстоятелността за продажба на активи от масата на несъстоятелността чрез пряко договаряне, то същото не подлежи на отделно обжалване. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд се е съобразил с трайната съдебна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 304 от 27.04.2015г. по в. ч. т. дело № 289/2015г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.