3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
С., 13.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Л. И.
ч. т. дело № 528/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Р. С. В. от [населено място] и [фирма] [населено място], чрез процесуалния им представител адв. А. М. от АК [населено място], срещу определение № 851 от 13.08.2009 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 738/2009 г. Със същото е потвърдено определение № 1 036/11.06.2008 г. на ОС [населено място] по т. д. № 128/2006 г., с което е отменено определение от 02.03.2007 г. за издаване на изпълнителен лист в полза на Р. С. В. от [населено място] и [фирма] [населено място], въз основа на влязлото в сила съдебно решение от 02.02.2007 г. по същото дело и е обезсилен издадения изпълнителен лист, поради отмяна от ВКС по реда на чл. 231, б. „е” ГПК (отм.) на постановеното решение, въз основа на което е издаден същият и върнато делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. В този смисъл са изложени подробни съображения. Представено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което същият се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, констатира следното:
С влязло в сила решение № 25/02.02.2007 г. по т. д. № 128/2006 г. на ПОС [фирма] е осъден да заплати солидарно на Р. В. и [фирма] сумата 196 208,75 лв. С определение от 02.03.2007 г. е издаден изпълнителен лист в полза на ищците (жалбоподатели в настоящото производство), получен на 05.03.2007 г. и образувано въз основа на него изпълнително дело срещу ответника. Едноличният търговец е подал молба за отмяна и с решение № 180/21.03.2008 г. по т. д. № 706/2007 г. ВКС, І ТО е отменил постановеното решение и е върнал делото за ново разглеждане на ОС [населено място], което впоследствие е изпратено по подсъдност на ОС [населено място]. След отмяната му от ВКС и връщането на делото, с определение № 1 036/11.06.2009 г. ОС [населено място] е отменил определението си от 02.03.2007 г. и е обезсилил издадения въз основа на отмененото осъдително решение изпълнителен лист.
При повторното разглеждане на делото ОС [населено място] е постановил решение № 70/16.11.2009 г. по т. д. № 118/2008 г., с което предявеният иск е отхвърлен, като ищците са осъдени да заплатят на [фирма] [населено място] сумата от 14 540 лв., представляваща направените по делото разноски. Депозирана е въззивна жалба, която е върната, поради невнасяне на дължимата държавна такса. С определение от 16.06.2010 г. по ч. т. д. № 622/2010 г. П. е потвърдил разпореждането за връщане, което с определение № 71/21.01.2011 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 714/2010 г. не е допуснато до касационно обжалване. При това положение отхвърлителното решение е влязло в сила.
Законодателят е въвел селективен признак по отношение на разглежданите от ВКС дела. Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по- нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
В конкретния случай, жалбоподателите обжалват определение на въззивен съд, с което се потвърждава определение на ОС [населено място] за отмяна на определение за издаване на изпълнителен лист. Атакуваното определение на П. не е от категорията на определенията, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК. С него не се прегражда по – нататъшното развитие на производството, нито се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Това е съобразено от въззивния съд и изрично отразено в диспозитива на обжалвания съдебен акт.
С оглед изложеното, подадената частна жалба от Р. С. В. от [населено място] и [фирма] [населено място] е процесуално недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Р. С. В. от [населено място] и [фирма] [населено място] срещу определение № 851 от 13.08.2009 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 738/2009 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия на ВКС, в едноседмичен срок от връчване на препис от определението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: