О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
София, 14.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
гр.дело № 1131/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. Б. от[населено място] чрез адв. С. Р. от Сливенската адв.колегия срещу въззивното решение на С. окръжен съд № 26/15.ІІІ.2010 г. по гр.д.№ 11/2010 г. в частта, с която е отменено решението на Котелския районен съд от 30 октомври 2009 г. постановено по гр.д.№ 84/2009 г. по отношение на родителските права спрямо малолетния син на страните В. и обусловените от тях въпроси за режима на лични контакти с детето и издръжката, предоставени с въззивния съдебен акт на майката. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност и нарушение на процесуалните правила, както и за необоснованост.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от М. Г. Б. от[населено място] чрез адв. В. Д. от Сливенската адв.колегия, в който се поддържа, че жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
От брака на страните С. и М. Б. са родени две деца – Л. – през 1994 г. и В. – през 2005 г. С решението на Котелския районен съд родителските права по отношение и на двете деца са предоставени на бащата, а втората инстанция е предоставила тези права по отношение на малолетния В. на майката, след отмяна на първоинстанционното решение в тази част. Съображенията на въззивния съд за това са, че поради професионалните си ангажименти ищецът С. Б. не е в състояние сам да полага лични грижи за детето, тъй като пътува в страната и чужбина на концертни прояви на попфолклорния ансамбъл, докато майката може да полага личните грижи за детето, както това е правила от раждането му. При разглеждане на направено от нейна страна искане за привременни мерки страните са постигнали споразумение дъщерята Л. да остане при баща си, а В. – да се отглежда от майката. Установено е, че и двамата родители разполагат с родителски капацитет за отглеждане и възпитание на децата, но е налице разлика в техните професионални задължения – ответницата М. не работи по трудов договор, докато жалбоподателят е ангажиран с концертни изяви. Разделянето на двете деца между родителите на практика е станало при зачитане от страна на майката на личното предпочитание на дъщеря й да остане в много по-добрите условия на бившето семейно жилище, докато жилището, в което се е устроила жената след раздялата, собствено на нейните родители, е пренаселено – в трите стаи живеят три семейства. Съобразяването на ниската възраст на малолетния В. и необходимостта майката да полага за него непосредствени грижи е обусловило пререшаването на спора от въззивната инстанция с предоставяне на родителските права на нея. Установено по делото е, че макар и двете деца да са с голяма разлика във възрастта – над 11 години, те са привързани помежду си, но тъй като родителите живеят в един и същи неголям град, няма пречка децата да поддържат своите пълноценни контакти помежду си при добро желание от тяхна страна.
При обосноваване наличието на предпоставките на чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на противоречие със задължителната съдебна практика във връзка с упражняване на родителските права- Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС на РБ. Настоящият състав на ВКС приема, че не е допуснато такова противоречие с постановлението на Пленума от 1974 г., тъй като основен критерий при преценка на кого от родителите да се предоставят родителските права спрямо родените от брака деца е интересът на тези деца. В конкретния случай съдът се е съобразил именно с този интерес, като е допуснал разделянето на децата при отчитане на твърде голямата разлика във възрастта им – над 11 години, както и предпочитанията на голямата дъщеря да остане в по-добре устроеното жилище, в което е живяла и преди това, Тя е вече на 17 годишна възраст, с утвърдени свои разбирания за приоритетите си и съобразяването на майка й с тези разбирания при съставянето на отговора на исковата молба е резултат на зачитането на личната преценка и желание на дъщерята, което в никакъв случай не говори за пренебрегване на родителския дълг от страна на майката. В тази връзка несъстоятелна е тезата на касатора, че с решението на С. окръжен съд се е стигнало до житейски абсурд дъщерята да се отглежда от бащата, а момчето – от майката. Същественият за спора въпрос пред ВКС е предоставяне на родителските права спрямо малолетното дете В., родено през 2005 г., което и към момента е в предучилищна възраст и очевидно приоритетно се нуждае от майчини грижи, а майката е в състояние да ги полага. Предвиденият режим за лични контакти на бащата с това дете осигурява възможност за поддържане на постоянни връзки между родител и дете, което е в полза и за двете страни.
С оглед на изложеното, не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите за родителските права, режим на лични контакти и издръжка спрямо малолетното дете В., поради това искането на касатора следва да се отклони. При този изход на спора пред настоящата инстанция, касаторът дължи на ответницата направените разноски по делото пред ВКС в размер на 200 лв. според приложения документ от Сливенската адв.колегия.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 26 от 15.ІІІ.2010 г. на С. окръжен съд постановено по в.гр.д.№ 11/2010 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА С. В. Б. от[населено място], ул. И. № 5 да заплати на М. Г. Б. от[населено място] , ул. И. № 325 направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 200 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: