3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
С., 16.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 4665/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 1609 от 25.07.2013 г. по т.д. № 4363/ 2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено Решение №1363 от 20.07.2012 г. по т.д. №1934/ 2009 г. на СГС, с което по иска по реда на чл. 422 ГПК, предявен от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] е признато за установено вземане на ищеца към ответника 18 289.41 евро, равняващи се на 35 770.97 лв. – остатък от покупната цена по нот.акт № 91/19.09.2008 г. на нотариус рег.№61 Краси М., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 37956/2009 г. на СРС-74 с., и не е уважено изцяло възражението му за прихващане(това за недостатъци в изработеното), с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение относно допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че основният въпрос, касаещ предмета на спора и правилното правоприлагане, е дали правният институт на претенцията за вреди и предвидените в него давностни срокове поглъща правната защита и възможността за упражняване на право на задържане и другите потестативни права, по който поддържа основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, което обосновава с оплаквания за неправилност на приетото, че не е спазил срока за претендираните недостатъци за лошо и некачествено изпълнение, въз основа на което са счетени за неоснователни претенциите му за упражняване право на задържане. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което съответно е уважен и отхвърлен иск за установяване на вземане по реда на чл. 422 ГПК, цената на който не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване ВКС извършва въз основа на изложените от касатора правни въпроси и с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. С оглед изведения от жалбоподателя въпрос, с който обосновава приложното поле на касационно обжалване, следва да се приеме, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради отсъствие на визираното в чл. 280 ал. 1 т. 1 общо изискване за достъп до касация. Съгласно т.1 от ТР №1/ 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК, за да обоснове допускане на касационния контрол, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за приемане от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
Жалбоподателят с извеждане на въпроса, касаещ предмета на спора и правилното правоприлагане: дали правният институт на претенцията за вреди и предвидените в него давностни срокове поглъща правната защита и възможността за упражняване на право на задържане и другите потестативни права, не е изпълнил посоченото изискване. С този въпрос, доколкото има изведен ясен и конкретен решен от въззивния съд въпрос, жалбоподателят цели да обоснове твърдяна неправилност на решението, с което не е уважено в цялост възражението му за прихващане, и в този смисъл съставлява основание за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят с оплакването за неправилност на решението относно приетото, че не е спазил срока за претендираните недостатъци за лошо и некачествено изпълнение на процесните недвижими имоти, въз основа на което са счетени за неоснователни претенциите му за упражняване право на задържане, не обосновава основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Това основание не е налице, тъй като изискването на закона е кумулативно: разрешения правен въпрос да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1609 от 25.07.2013 г. по т.д. № 4363/ 2012 г. на Софийски апелативен съд в посочената част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: