ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 579
София, 16.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 433/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “П” АД – гр. С. срещу Определение от 26. Х.2009 г. по ч.гр.д. № 9347/ 2009 г. на СГС, с което е потвърдено Разпореждане от 16.VІІ.2009 г. по ч.гр.д. №32 681/ 2009 г. на СРС, 27 с., с което е отказано да се издаде заповед за незабавно изпълнение срещу А. Я. Д. – Т. за 1402.55 лв. – договорна лихва, съгласно т.7 и т.8 от договор за предоставяне на овърдрафт. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение, като счита, че съдът постановява незабавно изпълнение и издава изпълнителен лист, след като провери дали представеният документ е редовен от външна стана и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, с излизането извън която проверка съдът превръща безспорното производство в спорно. Иска да се отмени обжалваното определение. В Изложение за допустимост на касационна жалба сочи, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, като съдебната практика по идентични казуси е противоречива – обжалваното определение противоречи на Опр. на СГС по ч.гр.д. № 9350/2009 г., по което съдът е уважил жалбата и е присъдил лихвите, които СРС е отказал да присъди, както и на ч.гр.д. на СГС № 6306/2009 г. и на ч.гр.д. на СГС № 1449/ 2009 г., по които са издадени изпълнителни листи за претендирани договорни лихви.
Ответницата по А. Я. Д. – Т. – от гр. С. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждането, с което е отказано да се издаде заповед за незабавно изпълнение за изтекли договорни лихви, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди разпореждането, с което е отказано да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417 т. 2 ГПК за сумата 1402.50 лв. – договорна лихва за периода 18.VІІ.2008 г. – 25.VІ.2009 г. по т.7 и т.8 от Договор за международна кредитна карта и предоставяне на овърдрафт по посочената разплащателна сметка, съдът е изложил, че искането е основано на документ по чл. 417 т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на Банката, който е редовен от външна страна, но не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане – определено по размер и период, с конкретизирано основание и настъпил падеж.
Жалбоподателят не излага кой е правният въпрос, разрешен от съда, по който поддържа, че е решен в противоречие със съдебната практика. Жалбоподателят не доказва да е налице съдебна практика, в противоречие с която да е постановено обжалваното определение – представените два изпълнителни листове, издадени съответно по ч.гр.д. № 6306/2009 г. и по ч.гр.д. № 1449/ 2009 г. на СГС, не съставляват съдебна практика, посочена по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, а Определение на СГС по гр.д. № 9350/ 2009 г., не е влязло в законна сила.
Затова искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение от 26. Х.2009 г. по ч.гр.д. № 9347/ 2009 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: