ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 579
София, 21.06.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5122 по описа за 2017г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Пл.К. – прокурор при АП В. – срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд от 13.11.2017г. по гр.д. № 430/2017г. в осъдителната му част.
Ответницата по жалбата М. Н. Д. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Г.И. е заела становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ взе предвид:
С атакуваното решение ВАС е потвърдил решението на В. от 13.07.2017г. по гр.д. № 128/2017г. в частите му, с които П. е осъдена да заплати на М. Н.Д. 5000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 400лв. обезщетение за имуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.
Въззивният съд е взел предвид, че с влязла в сила на 11.03.2013г. присъда по НОХД № 68/2012г. на РС Дулово ищцата е призната за невиновна в извършването на две престъпления: по чл.311 ал.1 НК за това, че в условията на продължавано престъпление в периода 12.04. – 25.05.2010г. в качеството си на помагач в съучастие със С. А. като извършител и С. А. като подбудител умишлено улеснила А. чрез предоставяне на пълномощни на член-кооператори на РПК „Н.“ [населено място], подписани предварително от упълномощителите, в качеството му на кмет на [населено място] в кръга на службата си да състави 15 бр. официални документи /нотариална заверка на пълномощни/, в които удостоверила неверни обстоятелства и изявления – че подписите на пълномощниците са положени лично пред длъжностно лице, с цел да бъдат използвани при провеждане на общо събрание на кооперацията на 26.05.2010г. като доказателство за тези обстоятелства, и по чл.309 ал.1 НК за това, че в съучастие като извършител с Р.И. в качеството си на протоколчик на провеждано общо събрание на член-кооператорите е преправила съдържанието на частен документ – протокол на общо събрание и го е употребила, като го е представила на 26.05.2010г. на председателя на кооперацията, за да докаже наличие на кворум за провеждане на събранието и за осигуряване на мнозинство при вземане на решение за преустановяване членствените права на 25 член-кооператори. С оглед на това предявените претенции са приети за доказани по основание.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид: продължителността на наказателното производство – около 2 години и осем месеца, който срок, макар и разумен, е немалък период от живота на ищцата, през който е била подложена на стреса от наказателното преследване и страха от неизвестността на изхода му; мярката за неотклонение „парична гаранция“ не е ограничила правата и не й е създала допълнителни неудобства, извън притеснението за снабдяване със сумата /1500лв./; обвиненията не са за тежки престъпления, но те са две и за всяко е предвидено наказание „лишаване от свобода“; наказателното производство не се е отразило на здравословното състояние на ищцата, не е било причина за освобождаването й от работа, нито й е попречило да започне нова работа в държавна агенция; не е бил променен съществено начинът й на живот. От друга страна, производството се е отразило негативно на емоционалната сфера на ищцата – то е представлявало стрес за нея, станал перманентен и прераснал в посттравматично разстройство, като според вещото лице, изготвило съдебно-психологична експертиза, ищцата и понастоящем продължава да е в тревожно – депресивно състояние, съпроводено със страхове, произтичащи от спомени и асоциации за случилото се, които, въпреки че с времето могат да бъдат туширани значително, ще присъстват в живота й дълго време. Отчетено е също, че в малкото населено място, където ищцата живее и работи и хората се познават, тя е била подложена на обсъждане във връзка с обвинението, а това по житейска логика и предвид зрялата й възраст /49 години/ и неопетнената репутация е довело до негативни преживявания от уронване на доброто й име. Предвид тези обстоятелства, приети за установени и социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната въззивният съд е счел, че обезщетение в присъдения размер е в съотвествие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Взето е предвид в тази връзка и че самото осъждане на П. има основно репариращо действие предвид моралния, а не имуществен характер на причинените вреди.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Първият поставен въпрос е относно задължението на съда да изложи собствени мотиви при определяне предпоставките и основанията за носене на отговорност за вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, който въпрос бил разрешен в противоречие с т.19 от ТР № 1/2000г. на ОСГК. По така поставения въпрос въззивният съд не се е произнесъл в противоречие, а в съответствие със сочената практика, тъй като е подложил на собствена преценка, без препращане към мотивите на първоинстанционния, събраните по делото доказателства, включително и чрез приетата от него съдебно-психологическа експертиза, и с пространни мотиви е обосновал извода си, че е установено причиняването на част от твърдяните от ищцата неимуществени вреди от незаконното обвинение. В съответствие с т.11 от ППВС № 4/1968г. съдът е взел предвид всички обстоятелства, обуславящи вредите, и значението им за размера на дължимото се за тях обезщетение съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, при което и втория поставен в тази връзка въпрос не обосновава допускането на касационно обжалване.
Останалите релевирани в изложението съображения на касатора – за липса на доказателства за заболявания на ищцата в причинна връзка с наказателното производство, че към датите на медицинските й прегледи /отразени по представените амбулаторни листове/ тя била на около 52 годишна възраст, когато настъпвали хормонални промени и здравословното й състояние неминуемо било повлияно от възрастта, а не от наказателното производство, че съдебно-психологическата експертиза сочела на преживян стрес и дистрес, което следвало да се приеме като нормално преживяно негативно усещане и емоции, обосновават твърдението му за недоказаност по безспорен начин на претендираните неимуществени вреди по вид, причинна връзка и размер и за липсата на съждения и изводи в тази насока, което представлява оплакване за процесуално нарушение и необоснованост на въззивното решение, подлежащо на преценка от касационния съд, ако касационно обжалване бъде допуснато.
Изложените съображения налагат извод, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради което касационно обжалване не следва да бъде допускано.
Ответникът по касационната жалба не е заявил искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, ГО, № 162 от 13.11.2017г. по гр.д № 430/2017г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: