гр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
София, 22.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 5501 /2014 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Г. Н. против определение № 220 от 30.06.2014г. по гр.д.№ 6299/2013 г. на ВКС, ІV гр.о., с което е върната подадената от него частна жалба № 4712/21.05.2014г. против определение № 657/15.05.2014г. по чл. 288 ГПК по същото дело.
Навежда се оплакване от жалбоподателя по съществото на спора и се изразява недоволство от това, че не е допуснато касационно обжалване.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение за връщане на частна жалба е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.2 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение е върната частна жалба против определение постановено по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1077/13.06.2013г. по гр.д.№ 882//2013г. на Пловдивски окръжен съд
Определението е правилно.
Нормата на чл. 274, ал.1 ГПК предвижда възможност за обжалване на две групи определения – такива, които преграждат развитието на делото и тези, за които законът изрично предвижда възможност за обжалване. Определението по чл. 288 ГПК не е от нито една от двете групи. За него законът не предвижда изрично възможност за обжалване. То не е и прекратително. С него, съдът се произнася по въпроса налице ли са основанията за допускане до касационен контрол на въззивното решение, като изхожда от това дали в изложението по чл. 284, ал.1 т.4 от ГПК са обосновани общото основание за допускане до касация – формулиране на правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, или за допустимостта на предявения иск и допълнителните основания по т. 1-3 от същия текст. При разглеждане на този въпрос, съдът не разрешава спора между страните и не разглежда правни въпроси, свързани с него.. Макар с постановяване на това определение при не допускане до касация решението да влиза в сила, съгласно чл. 296 от ГПК, това определение не формира сила на прeсъдено нещо и не съставлява правораздавателен акт. С цитираната норма на практика определението по чл. 288 от ГПК е приравнено по последици на постановеното касационно решение по спора, което не подлежи на по нататъшно обжалван.. Не допускането до касационно обжалване е свързана с преценката на съда при селекцията на делата, подлежащи на касационен контрол, прави извод, че не са обосновани основанията за допускане до касация, т.е. в случаа не се касае за процесуална пречка за постановяване на решение, а за преценка на съда за липсата на критериите за допускане до касация.
Или в обобщение, обжалваното определение не подлежи на обжалване, поради което подадената против него частна жалба правилно е върната.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 220 от 30.06.2014г. по гр.д.№ 6299/2013 г. на Върховен касационен съд, ІV гр.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: