2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 579
гр. София 22.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4141/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Р. Н. Г., Г. Е. А. и С. Г. А. чрез пълномощника си адв. В.Р. са обжалвали въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 466 от 18.03.2013г. по гр.д.№ 3881/2012г.
Ответницата Д. А. Д. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че жалбата на Г. Е. А. и С. Г. А. е недопустима, защото по делото няма пълномощно на подалия я процесуален представител. По същество се поддържа, че съдът е спазил съдебната практика и не са налице основания за допускане на касационното обжалване. С отговора е направено искане за присъждане на разноски.
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно упълномощен процесуален представител /пълномощното на Г. Е. А. и С. Г. А. е на лист 20 от касационното производство, а на Р. Н. А. на лист 38 от първоинстанционното производство /, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е потвърдил решението на Районния съд А. № 470 от 05.11.2012г., по гр.дело №733/2012г., с което е отхвърлен иска на Р. Н. Г., Г. Е. А. и С. Г. А. против Д. А. Д. с правно основание чл.109 от ЗС за осъждането на ответницата да премахне поставената от нея ограда от метални колове и телена мрежа в поземлен имот с идентификатор 00702.511.84, както и да преустанови действията си за създаване на фактически пречки за реализиране на строителство на ограда, съгласно разрешение за строеж №316/05.08.2008г. , издадено от главния архитект на Община-А. между УПИ IX-288 и УПИ VIII-287, кв.29 по плана на града.
Спорният въпрос по делото е бил къде точно минава границата между двата съседни имота – на Р. Н. Г., Г. Е. А. и С. Г. А. – ищци по делото /УПИ ІХ-288./ и на ответницата Д. А. Д. /УПИ VІІІ-287/ и дали поставената телена от нея ограда нарушава правото на собственост на ищците.
В. съд е приел, че ищците не са установили навлизане в техния имот с поставянето на телената ограда на мястото на съществуващия стар каменен зид , ограждащ двата имота. Тъй като издаденото строително разрешение е за масивна ограда съобразно регулационната граница и попада изцяло в имота на ищците, то съществуващата /поставена от ответницата/ на място ограда на регулационната граница не възпрепятства реализирането му. Поведението на ответницата във връзка с осъществяването на това строителство, не е осуетило правото на ищците да оградят имота си съобразно разрешението за строеж и не е било с посочената в исковата молба съдържание. Съдът е посочил, че грешката при заснемането на имотната граница към момента на одобряване на действащата кадастрална карта е предмет на установяване в нарочно административно или исково /при спор за собственост/ производство, в каквото единствено би могло и да се установява местоположението на вярната имотна граница.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят въпросите:
1. Как следва да се установят пространствените предели на правото на собственост при предявен негаторен иск при несъвпадане на границите на имота по регулационния план и влязла в сила кадастрална карта. Въпросът е от значение за делото, но на него съдът е отговорил мотивирано като е проследил нормативната уредба от датата на първата регулация – З. /отм./ и ЗУТ относно правното действие на регулацията и последиците на приложената регулация по отношение кадастралната основа на последващите регулационни планове. Даденото разрешение не противоречи на представеното от касаторите решение № 872 по гр.д.№ 1228/2009г. ВКС, І г.о. , защото в него не е разгледан негаторен , а ревандикационен иск след предхождащо го успешно провеждане на иск по чл.32 ал.2 З./отм./. Пространствените предели на имот , заснет по кадастрална карта не могат да се приемат за относими към спор за нарушаване на правото на собственост , състоящо се в създаване на пречки за поставяне на ограда в урегулиран поземлен имот , защото изрично в чл.48 ЗУТ е посочено, че оградата се поставя на границата на урегулираните поземлени имоти /регулационна линия/ – чл. 48 ал.1 ЗУТ.
2. Необходимо ли е по иск по чл.109 ЗС да се установи посредством съдебно техническа експертиза дали регулационният план е предвиждал придаване на места по регулация, касаещи спорната граница и дали е приложен. Въпросът е процесуалноправен, свързан със задължението на съда да назначи вещо лице, когато за изясняване на фактическите обстоятелства по делото са необходими специални знания, каквито съдът не притежава, но не е от значение за настоящото дело, защото вещото лице изрично е посочило в експертизата на стр. 1 и в съдебното заседание на 21.09.2012 г., че регулацията по плана от 1959г. е приложена между двата съседни имота І-1416 и ХХ-1410 както и че между двата имота няма придаваеми места, следователно съдът не е имал задължение да изяснява този въпрос чрез изслушване на нова експертиза.
3. Само при несъвпадане на имотната граница по кадастралната карта с регулационната граница, но съвпадаща с имотната граница по кадастралния план ли е относим въпросът при иск по чл.109 ЗС да се установи дали регулационният план е предвиждал придаване на места по регулация и е имал отчуждително действие и дали е приложен или отчуждителното му действие е отпаднало автоматично. Въпросът е неясен, не е свързан с решаващите изводи в мотивите на решението и не е от значение за делото, защото се основава на невярно твърдение за непълнота на доказателства поради нарушение на процесуалните правила от съда, по въпроса дали регулационният план е предвиждал придаване на места по регулация и дали е приложен, за да се изследват предпоставките на §8 ПР ЗУТ.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на спора на ответницата следва да се присъдят на основание чл.78 ал.3 ГПК направените разноски в касационното производство, представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.06.2013г., приложен към отговора на касационната жалба, в размер на 800 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 466 от 18.03.2013г. по гр.д.№ 3881/2012г.
ОСЪЖДА Р. Н. Г., Г. Е. А. и С. Г. А. да заплатят на Д. А. Д. сумата 800 лв. /отемстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: