Върховен касационен съд Стр. 4
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
София, 26.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 4430 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Р. Василева чрез адвокат В. С. срещу решение № 214/22.07.2013 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по в.т.д. № 380/2013 г. в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – „А. Б. България” не взима становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Варненски окръжен съд /В./ е предявен иск по чл.422 ГПК за приемане за установено, че М. Василева и А. В. дължат на „А. Б. България” солидарно сумата от 130762.32 лв. на основание предявен за плащане запис на заповед, издаден на 30.07.2008 г. в полза на банката за сумата от 460047 лв., платим на предявяване, без протест и разноски от А. В., авалиран от М. Василева, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1942/2012 г. на В.. Искът е уважен от В., чието решение е изменено от ВАС: обезсилено е по отношение на А. В. и производството за него е прекратено, решението на В. е потвърдено в останалата му част за М. Василева. ВАС е приел, че А. В. и банката са сключило договор за кредит от 30.07.2008 г. за 238000 лв. главница, който е обезпечен с договор за ипотека и със запис на заповед от 30.07.2008 г. с издател А. В., авалиран от М. Василева и П. А.. А. В. не е плащал кредита и банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, като срещу А. В. са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 т.2 ГПК, въз основа извлечение от счетоводна книга и договор за кредит за сумата 232241.56 лв. непогасена главница със законна лихва, просрочена лихва и др. по ч.гр.д. № 17738/2010 г. на В.. А. В. не е депозирал възражение срещу тази заповед. По ч.гр.д. № 1942/2012 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на чл.417 ГПК по издадения запис на заповед за сумата 130762.32 лв. срещу П. А., М. Василева и А. В.. По тази заповед са депозирали възражение М. и А. В.. ВАС е приел, че самият ищец признава, че вземането по записа на заповед по заповедното производство по ч.гр.д. № 1942/2012 г. представлява част от вземането по извлечение от счетоводни книги по ч.гр.д. № 17738/2010 г., а именно онази част, която е останала неудовлетворена след извършените изпълнителни действия и продадено имущество. Недостигът на длъжниковото имущество и това на ипотекарните кредитори не може да обоснове извод за допустимост на повторна защита по съдебен ред на същото вземане според ВАС. Въпросът е на начин на събиране в съдебното изпълнение, как и кога ще бъде събрано то в цялост по заповедта, издадена по ч.гр.д.№ 17738/2010 г. Това е обосновало обезсилването на производството срещу А. В. по иска по чл.422 ГПК, като в тази част решението на ВАС не е обжалвано пред ВКС и е влязло в сила. По отношение авалиста М. Василева, настоящ касатор, тази недопустимост не е налице според ВАС, тъй като не рефлектира на възможността поемателят да реализира правата си спрямо авалиста. Посочена е съдебна практика на ВКС относно самостоятелността на задълженията на авалиста от задължението, което обезпечава. Изводът е мотивиран и с разпоредбата на чл.485 ал.2 ТЗ за възможните възражения за липса на форма, както и с разпоредбата на чл.513 ал.1 ТЗ. За неоснователни са приети възраженията на Василева за липсата на форма на менителничния ефект, които не са доказани. Според ВАС записът на заповед съдържа реквизитите изискуеми от чл.535 ТЗ, неоснователно е оспорването на автентичността на положения подпис /заключение на СГЕ/, конкретизирано е мястото на плащане, падежът е на предявяване и в определен срок.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси: 1. „Когато записът на заповед е издаден като гаранционен към определено каузално правоотношение, може ли той да се разглежда като самостоятелен източник на облигационно задължение?” 2. „Когато е недопустимо по един гаранционен запис на заповед да се реализира отговорността на неговия издател, защото същата вече е била реализирана на основание каузалното правоотношение, което менителничният ефект обезпечава, допустимо ли е да се реализира и отговорността на авалиста по този запис на заповед? Какъв е характерът на отговорността на авалиста в този случай – самостоятелна и независима от тази на издателя му, както би било ако менителничният ефект е самостоятелен източник на задължения, или в случаите на гаранционен запис на заповед тя е акцесорна и се реализира само ако се реализира отговорността по гаранционния менителничен ефект на издателя му?”
И двата въпроса са във връзка със спора, касаят отговорността на издателя и авалиста и доколко отговорността на авалиста е самостоятелна и независима от тази на издателя. Разпоредбите, регламентиращи отговорността на издателя и авалиста са прилагани в съдебната практика и по тях има постановени решения по реда на чл.290 ГПК, изрично посочени от ВАС, с които въззивният съд се е съобразил относно самостоятелността на задълженията на авалиста /М. Василева/ от задължението /на А. В./, което обезпечава, подкрепени и от настоящия състав, поради което няма основание за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани такива, нито има доказателства за направени разноски от тази страна пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 214/22.07.2013 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 380/2013 г. в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.