1
6
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
София, 08.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 1751 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. П., подадена чрез пълномощника му адв. Р. Б., АК – Б., срещу решение № 6528 от 15. 12. 2016 г. по в. гр. д. № 743/2016 г. на ОС – Благоевград, с което е потвърдено решение № 5825 от 20. 07. 2016 г. по гр. д. № 776/2015 г. на РС – Благоевград, с което е отхвърлен предявеният от П. И. П. против Община – Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване собствеността, на основание наследствено правоприемство от П. С. М., покупко-продажба и реституция по силата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, и предаване владението върху 1/12 ид. ч. от двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 54 кв.м., нанесена като самостоятелен обект с идентификатор 04279.614.78.1, построен върху имот с идентификатор 04279.614.78 по одобрената КККР на Б.. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и уважаване на предявения иск. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба – [община] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е бил отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС, съставът на окръжния съд е приел от фактическа страна, че ищецът П. И. П. е наследник на П. С. М. (негов внук – от сина му И. П. С.), починал на 25. 03. 2000 г., с дял от наследството 1/12 ид.ч. На 1. 08. 1940 г., с н.а. № 120/40 г., П. С. М. закупил от М. Г. Я. процесния имот. През 1974 г., с решение № 29, п. 26 от 29. 03. 1974 г. на ИК на ОНС – Б., къщата била включена в Програма за адаптация на къщи – паметници на културата в кв. Вароша, Б., за Клуб на архитекта. През 1975 г. , със заповед № 106 от 08. 04. 1975 г. на председателя на ГОНС – Б. по чл. 95 З. (отм.) имотът и сградата били отчуждени от П. С. М. за „Окръжен музей и картинна галерия“, на осн. чл. 63, т. 1 З. (отм.). В заповедта е посочено, че оценката на отчуждаемия имот е 4430, 25 лв., като по искане на П. С. М. обезщетението ще е парично, в брой. В оценителния протокол по чл. 265 ППЗТСУ са описани и оценени дворното място, построената в него „през турско“ полумасивна жилищна сграда от 50, 28 кв.м., подобрения в имота, всичко на обща стойност 4430, 25 лв. На 30. 11. 1979 г. е изготвена Генерална сметка за реставрация на процесната жилищна сграда, с която стойността на реставрацията е определена на 27747 лв. През 1981 г. е издадено строително разрешение за реставрация на къщата, на 17. 04. 1982 г. бил одобрен от Комитета по култура протокола за приемане на извършените работи по реставрация и консервация на сградата. Адаптацията на къщата е извършена чрез подмяна на конструкцията й от паянтова (дървен гредоред) на масивна стоманобетонова – изграждане на колони, греди и плочи над първи и втори етажи, направа на нови вътрешни и външни стени, направа на нов покрив, облицовка, настилки, ел. инсталация и др. Има запазени по размери външни стени от каменна зидария, но подмяната на конструкцията и на дървения гредоред е изисквало събаряне стените на къщата (стените на втория и поне вътрешните разпределителни стени на първия етаж е следвало да бъдат съборени). Къщата не се използва за мероприятието, за което е отчужден имотът със заповед № 106 от 08. 04. 1975 г. на председателя на ГОНС – Б.. Със заповед № Б-08-00-0234/95 от 26. 03. 1996 г. къщата е отписана от актовите книги за държавните имоти (А. № 107/95 г.) и е актувана като частна общинска собственост с А. от 15. 04. 1997 г. Целият[жк]в Б., в който се намира и процесната къща и десетки други реставрирани къщи, е обявен за паметник на културата с местно значение на 22. 12. 1997 г., с решение на НСОПК при МК.
С влязло в сила решение № 190 от 1. 06. 1993 г. по гр. д. № 1307/92 г. на Б. е оставена без уважение жалбата на П. С. М. против отказа на кмета на Община – Б., с № 94-00-2632-65/12. 11. 1992 г., да отмени, на осн. чл. 1 ЗВСНОИ по ЗПИНМ, З., ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, отчуждаването на процесния имот, извършено на осн. чл. 63 З. (отм.), тъй като отчуждената жилищна сграда е била съборена и наново изградена, в същия обем, площ и архитектурен стил, съобразно цялостния архитектурен вид на комплекс „Вароша“. Молбата за преглед по реда на надзора на това решение е оставена без уважение с решение 2093/27. 06. 1994 г. по гр.д. № 4445/93г. на ВС на РБ, 3 г.о. Молбата за отмяна на решението е оставена без разглеждане с определение № 12100 от 12. 11. 2008 г. по адм.д. № 1996/2008 г. на ВАС.
С влязло в сила решение № 293 от 12. 09. 2003 г. по адм.д. № 350/2002 г. на ОС – Благоевград е отхвърлена жалбата на наследниците на П. С. М. срещу отказ № 757/11. 07. 2002 г. на кмета на Община – Б. да отмени, на осн. пар. 9 ПЗР ЗУТ, отчуждаването на процесния имот и сграда. Прието е, че цитираната норма е приложима само за неприключили към влизане в сила на ЗУТ отчуждителни производства, а в случая отчуждителното производство е приключило, тъй като отчужденият собственик е бил получил определеното обезщетение. Решението е оставено в сила с решение № 1984 от 5. 03. 2004 г. по адм. д. № 11286/2003 г. на ВАС.
С влязло в сила решение № 1687 от 14. 10. 2013 г. по гр. д. № 596/2013 г. на АС – Благоевград е отхвърлена жабата на наследниците на П. С. М. за отмяна на отказ № 682/17. 06. 2013 г. на кмета на Община – Б. за отмяна, на осн. чл. 31 ЗОС, на заповед № 106/8. 04. 1975 г. на председателя на ИК на ГОНС – Б., с която е отчужден процесният имот, по съображения, че нормата на чл. 31 ЗОС се отнася само за отчуждения, проведени при действието на ЗОС.
От правна страна съставът на окръжния съд е приел, че възстановяването на собствеността по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ изкисва кумулативно наличие на три предпоставки: към влизане в сила на закона имотите да са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или еднолични дружества по чл. 61 ТЗ; имотите да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени; собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот. Приел е, че в случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, тъй като отчужденият собственик П. С. М. е бил обезщетен парично, което се установява от оценителния протокол по чл. 265 ППЗТСУ /отм./, в който са описани и оценени дворното място, построената в него полумасивна жилищна сграда от 50, 28 кв.м. и други подобрения в имота, всичко на обща стойност 4430, 25 лв., отчуждителна заповед № 106/8. 04. 1975 г., в която определеното обезщетение е в размер на 4430, 25 лв., както и от нотариално заверена декларация рег. № 5342/27. 03. 1992 г., с която П. С. М. е декларирал, че ще възстанови полученото обезщетение, ако бъде отменено отчуждаването на процесния имот. Горният извод е обоснован с указанията, дадени по приложението на чл.чл. 1, 2 и 4 ЗВСОНИ, дадени с ТР № 1/95 г.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят два въпроса, процесуалноправни.
Първият – може ли въззивният съд служебно да събира писмени доказателства, без направено от страните (с въззивната жалба, отговора на въззивната жалба или устно в съдебно заседание) искане за събирането им. Твърди се решаване на този въпрос в противоречие с ТР № 1/13 г., т. 3, според което въззивният съд е длъжен да събира доказателства, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Вторият въпрос е дали страната, която прави искане за прилагане на приключило дело, следва да посочи от кои доказателства, съдържащи се в приложеното дело, ще се ползва и какви обстоятелства ще установява с тях или с прилагане на приключилото дело всички писмени доказателства към същото следва да се считат приети по висящото дело. Твърди се, че разглеждането на така поставения въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въпросите са поставени във връзка с действията на въззивния съд по обсъждане на нотариално заверена декларация рег. № 5342/27. 03. 1992 г., съдържаща се в приложеното административно дело, с която декларация наследодателят на ищеца П. С. М. е декларирал, че ще възстанови полученото обезщетение, ако бъде отменено, на осн. чл. 1 ЗВСНОИ по ЗПИНМ, З., ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, отчуждаването на процесния имот.
Приетото от въззивния съд по първия поставен въпрос не противоречи на точка трета от ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/13г. на ОСГТК. Искането за прилагане на делото е направено от Община-Б., в проведеното пред РС – Благоевград, на 4. 11. 2015 г., първо открито съдебно заседание. По-конкретно, искането е за прилагане на адм.д. № 350/2002 г. в цялост, което означава заедно с приложените към последното дела. Представителят на общината е уточнил, че с документите, съдържащи се в делото, ще се докаже фактът на изплащане на обезщетението, определено в проведеното по реда на З. (отм.) отчуждително производство, и приключване на последното. В същото заседание процесуалният представител на ищеца адв. Р. Б. е взел становище по така направеното искане за „приобщаване на посоченото дело заедно с доказателствата към него“. Това доказателствено искане е било уважено от първоинстанционния съд, който, с определение от същата дата е постановил изискване на делото от ОС – Благоевград. До приключване на първоинстанционното производство делото е било изисквано от ВАС и многократно от ОС – Благоевград, но не е изпратено, тъй като не е било намерено в архивохранилището на ОС – Благоевград. Районният съд е преценил, че събирането на така допуснатото доказателство съставлява особена трудност, поради което делото следва да бъде решено без него и е отменил определението си за изискване на делото. След образуване на въззивното производство, с писмо от 25. 10. 2016 г., административното дело е изпратено на въззивния състав, с разяснения, че няколкократно е изисквано от РС-Благоевград, но е открито едва сега. В проведеното пред въззивната инстанция на 14. 11. 2016 г. открито съдебно заседание председателят на състава е докладвал писмото и изпратеното административно дело, дал е възможност на страните да изразят становище за прилагането му, процесуалните представители на ищеца и на ответната по иска страна са изразили становище за приемане на административното дело и с определение от същата дата същото е било приобщено към доказателствения материал. От горното е видно, че административното дело, в което се съдържа посочената по-горе нотариално заверена декларация, нито е изискано служебно от въззивния съд, нито е приложено служебно във въззивното производство и приобщено към доказателствата по делото. Това е направено по искане на процесуалния представител на ответника по иска, който е конкретизирал обстоятелствата, за установяване на което е изискано делото (доказване плащането на обезщетението) и по изрично съгласие на процесуалните представители на двете насрещни страни в исковото производство, изразено изрично в проведеното пред въззивната инстанция открито заседание.
В този смисъл, не е налице соченото от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос.
Относно втория въпрос, поставен от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не се обосновава с какво разглеждането му ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбите на чл.чл. 153, 156, 157 ГПК са ясни, последователни, непротиворечиви. По прилагането им, както и по прилагането на аналогичните им разпоредби от ГПК (отм.), има създадена богата съдебна практика, със задължителен и незадължителен характер, която не се нуждае от осъвременяване или промяна. А и в случая страната направила доказателственото искане за прилагане на делото е заявила изрично, че иска прилагане на делото в цялост, за да се ползват представени по същото доказателства, касаещи плащане на определеното в отчуждителното производство обезщетение.
С оглед на горното настоящият състав намира, че не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по втория посочен от касатора въпрос.
Община – Б. не претендира присъждане на деловодни разноски за настоящата инстанция, а и няма данни такива да са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6528 от 15. 12. 2016 г. по в. гр. д. № 743/2016 г. на ОС – Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: