О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
гр.София, 05.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3423 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. П. И. от гр. В., против решението от 07.05.2008г., постановено по гр.д. №2218/2007г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 09.03.2007г. по гр.д. №1488/2006г. на Районен съд-Варна, в обжалваните части, с които са уважени предявените от Я. Г. В. срещу И. П. И. искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основания по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Я. Г. В. оспорва жалбата като неоснователна.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в т.1-3 на същата разпоредба. Под съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да се разбират основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допустимост до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поддържа, че съдът не е допуснал събирането на гласни доказателства за установяване, че задълженията си по договора за наем – за заплащане на наемната цена и разходите, свързани с ползването на наетата част от апартамента, е погасил чрез плащане и даване вместо изпълнение, с което счита, че съдът е нарушил равнопоставеността на страните в процеса. Счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона – чл.9 от ГПК.
Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Относими са към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. Отделно от това доводите, че не са допуснати ангажираните от жалбоподателя гласни доказателства не се подкрепя от съдържанието на протокола на проведеното първо съдебно заседание по делото в първата инстанция, в която на страните са допусната по двама свидетели, като на ответника по иска са допуснати свидетели за сочените обстоятелства. Въззивният съд е приел, че не са подкрепени с допустими доказателства твърденията на ответника за погасяване на задължения по договора, тъй като в тяхна подкрепа са събрани само гласни доказателства. В разглеждания случай не може да се приеме, че е налице релевираното основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като се сочат касационни основания за неправилност на въззивното решение, които не са относими към достъпа до касационно обжалване.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице относно приложението на разпоредбата на чл.9 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 07.05.2008г., постановено по гр.д. №2218/2007г. на Варненски окръжен съд, по касационна жалба на И. П. И..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: