О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София, 01.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23.01.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№97020/28.09.2012г.,подадена от Л. В. С. от [населено място],чрез пълномощника й адвокат И. А. И.,против решение без дата от 2012г. на Софийски градски съд,ГК,ІV-Б състав,постановено по в.гр.д.№1833/2010г. по описа на същия съд,с което се оставя в сила решение от 17.08.2009г.,постановено по гр.д.№3275/2007г. по описа на Софийски районен съд,І го,41 състав,за отхвърляне на предявения от Л. В. С. срещу [фирма] София,иск с правно основание член 108 от ЗС,като неоснователен.
В изложението на основание член 284,ал.3,т.1 ГПК,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„ Считам,че са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК,тъй като спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Материалноправните въпроси,които са решени в противоречие с практиката на ВКС са:1.Подлежи ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ собствеността върху имоти,които не са застроени и се намират във владение на юридическо лице,като същите не са включени в дълготрайните активи и в баланса на дружеството? 2.Придобиват ли наследниците собственост върху възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот в полза на техния наследодател?”,
След което в същото се посочва,че въпреки установеното по делото,че правото на собственост върху процесните имоти и е било възстановено по реда на ЗСПЗЗ,въззивният съд неправилно е прриел,че спорните имоти не са подлежали на възстановане по този ред и че не е могла да придобие права върху тях противопоставими на ответника.В тази връзка,касаторът прави оплаквания за неправилни изводи на съда,както и че решението е немотивирано,и не са съобразени от съда данни по заключението на вещото лице за извъшено застрояване в имотите.Наред с това се твърди,че решенията на ОСЗГ по реда на ЗСПЗЗ не подлежат на съдебен контрол,както и че е налице неправилно възприемане и обсъждане от съда направеното от ответника възражение по приложението на пар.6,ал.6 от ПЗР на ЗППДОП.
Ответникът по касационната жалба [фирма] София,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с Решение №57-р/10.10.2005г. на ОСЗГ Нови искър,на общия наследодател на ищцата –Д. Г. К., е възстановено правото на собственост във възстановими/стари /реални граници на два земеделски имота,находящи се в землището на кв.Б.,в посочените местности,описани съгласно помощния план,изработен през 2003г.,които попадат в границите на урбанизирана територия,определена със ЗРП от 1998г. на м.”Военна рампа-Изток” .Съдът е проследил регулационното положение на имотите,според данните по заключението на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза,като е стигнал до извода,че тези имоти попадат съобразно действащите в продължение на целия период от време регулационни планове, в посочените парцели,както и че същите са части от голяма площ от такива земеделски имоти,актувани като държавни,съгласно посочените А. от 1973г. и от 1986г.,предоставени за ползване на Д.”Териториално снабдяване „София и съгласно отреждането е осъществено комплексно застрояване на терена със сгради,складове,съоръжения и др.С оглед установеното с доказателствата по делото ,съдът е стигнал до заключението,че в случая е била налице пречка за реституцията на двата бивши земеделски имота,по смисъла на член 10 б ал.1 ЗСПЗЗ и издаденият в нарушение на закона административен акт –Решение на ОСЗГ,посочено по-горе,не е породил целените правни последици,като по реда на косвения съдебен контрол върху този акт,въззивният съд е стигнал до извода за липса на надлежно придобити, въз основа на земеделска реституция от посочените наследници,в случая от ищцата Л. С.,права върху имота,поради което предявеният ревандикационен иск е неоснователен и правилно е бил отхвърлен с решението на първоинстанционния съд.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда,като касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на този правен въпрос.Видно от цитираните по-горе посочени от касатора правни въпроси,същите са неотносими към решаващите мотиви на съда.Така формулирани,те се отнасят по съществото на спора и тяхното решаване е свързано с установеното с доказателствата по делото,които са довели до преценката на съда.Касаторът само се позовава на наличие на хипотезата на член 280,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК,като цитира текста на тази разпоредба на закона,но след като твърди,че тези въпроси са разрешени с оглед предвиденото в последната,нито в изложението си посочва съдебна практика на ВКС,предвидена съгласно възприетото в т.2 на горепосоченото Тълкувателно решение,нито има такава приложени с изложението,а също така не се посочват и прилагат съдебни актове на съдилища долустоящи на ВКС и решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК,с оглед наличието на основанието предвидено в т.2 на чл.290,ал.1 ГПК.
Освен това в подкрепа на посочените в изложението като правни въпроси,разрешени според касатора във въззивното решение,в противоречие със съдебната практика на ВКС,се излагат само касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно предвиденото в член 280,ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение без дата от 2012г. на Софийски градски съд,ГК,ІV-Б състав,постановено по в.гр.д.№1933/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: