О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 58/01.02.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3049 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 01.12.2015 г, поправено с решение от 14.03.2016 г. по гр. д. № 9450/ 2013 г., с което Софийски градски съд след отмяна на решение от 06.07.2012 г., поправено с решение от 09.11.2012 г. по гр. д. № 18064/ 2007 г. на Софийски районен съд, признава за установено по отношение на М. Й. М., Ц. А. К., Е. Н. Б. и И. Н. А., че Р. Б. А., В. П. В., С. П. Ц., Р. П. Михайлова, С. Б. А., В. Ц. М., С. П. В., В. И. В., Д. И. В., П. И. В., Д. А. В., Ц. Л. В., Т. Л. В., И. П. Н., Г. П. Н. и С. С. П., С. Т. С., С. Г. С. и Д. Г. С. на основание реституция по ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство от Г. М. Б. са собственици общо на 48/ 72 ид. части от недвижим имот.
Решението обжалва касаторът М. Й. М. (един от ответниците, спрямо които исковете са уважени) с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност поради противоречието му с ТР № 9/ 2012 г. и с ТР № 1/ 1997 г. на ОСГК на ВКС, с цитирани решения, които Върховния съд е постановявал при действието на ГПК (отм.) и с едно решение на Районен съд – Асеновград. Изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК възпроизвежда част от заявените касационни оплаквания (необоснованост на решението), но в него касаторът не повдига правни въпроси. Претендира разноски.
Ответниците по касационната жалба (ищци по уважените искове) считат, че липсата на повдигнати въпроси изключва възможността въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е с допустим предмет, подадена е от легитимирана страна, при спазване на срока по чл. 283 ГПК и на всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но е изключено общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Съображенията за това са следните:
В обжалваното решение въззивният съд е отчел, че отнесеният за решаване спор възниква от това, че всяка от насрещните страни разполага с решение за възстановяване на правото на собственост в реални (възстановими) граници по ЗСПЗЗ и следва да го разреши не само според това, кой е собственик на имота към образуване на ТКЗС (основното възражение е, че по давност това е наследодателят на касатора), но и според това, дали към предявяването на исковете касаторът го е придобил по давност (евентуално възражение).
Въззивният съд решава спора в полза на ответниците по касация. Приема, че през 1937 г. по наследство, делба и спогодба техният наследодател придобива имота. Въпреки събраните гласни доказателства, че наследодателят на касатора е установил владение върху имота през 1950 г. и го владее към колективизацията пред 1957 г., въззивният съд квалифицира 7-годишния период като недостатъчен за осъществяване на оригинерното основание. Заключава, че конститутивно действие е породило решение № 516А/ 19.06.2006 г. на ОСЗГ за възстановяване на правата на ответниците по касация.
След това въззивният съд съобразява, че съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ давност не тече по отношение на имоти, собствеността върху които се възстановява. Приема, че 19.06.2006 г. е най-ранният възможен момент на зачитане на чуждото (на касатора) владение върху имота. Добавя, че давност не тече срещу този, който не може да защити правата си, а едва след издаденото от ОСЗГ решение правото на собственост на ответниците по касация е защитимо. Съобразява, че предявените искове прекъсват давността (чл. 82 ЗС, вр. чл. 116, б. „б“, пр. 1 ЗЗД) и заключава, че е неосъществимо оригинерното основание на чл. 79 ЗС, въведено с евентуалното възражение.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че задължение на касатора е да посочи материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол, без такъв въпрос да бъде посочен, както и на основания, различни от тези в чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В случая подобна възможност не съществува, доколкото изложените в решението мотиви съответстват на спецификата на правния спор и на практиката на ВКС по подобни дела. Различни са въпросите, обсъждани в решенията, на които касаторът се позовава, включително тези по извършено от Върховния касационен съд нормативно тълкуване. Изложеното изключва всяка възможност решението да бъде допуснато до касационен контрол.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 01.12.2015 г, поправено с решение от 14.03.2016 г. по гр. д. № 9450/ 2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.