О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София, 10.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч.гр.д. № 314 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Й. С. Й., чрез адв. В. Д. Д. против определение № 1111 от 28.11.2019 г. по в.ч.гр. д. № 375/2019 г. на Габровския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 5577 от 15.10.2019 г. по гр. д. № 675/2018 г. на Габровския районен съд за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 4099 от 26.07.2019 г. по същото дело.
Жалбоподателят е изложил доводи за неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна.
В приложеното към касационната частна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят формулира въпроси, които счита, че са от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно определение и поддържа, че по отношение на тях е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, а именно: 1. Допустимо ли е освобождаване от държавна такса и разноски в делбеното производство; 2. След постановяване на решението по делото може ли съда да отмени акта, с който е направено освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски и 3. При приключване на делбеното производство ищецът върху коя част дължи такса – върху частта, която е придобил или върху целия имот.
Ответникът по частната жалба Е. С. М. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определение № 4099 от 26.07.2019 г. по гр.д.№ 675/2018г. на Габровския районен съд е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК на Й. С. Й. за изменяне на решение № 258 от 27.06.2019г., постановено по същото дело по извършване на съдебна делба в частта за разноските.
С определение № 5577 от 15.10.2019 г. по същото дело първоинстанционният съд допуснал по реда на чл.247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определението от 26.07.2019г. като е постановил да се чете, че се оставя без уважение молба по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса в делбеното производство в размер на 1316,33 лв., като е констатирал, че съгласно мотивите на определението съдът е разгледал молба по чл.83, ал.2 ГПК, а в диспозитива на съдебния акт не е отразено произнасянето му по това искане.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че действително Габровския районен съд е допуснал очевидна фактическа грешка в определение № 4099 от 26.07.2019 г. по гр. д. № 675/2018 г., като отразил погрешно в диспозитива формираната си воля, която ясно и точно е отразил в мотивите. Посочено е, че доводите на жалбоподателя относно дължимостта на държавната такса следва да бъдат обсъдени в производството по разглеждане на подадената от него жалба против определение № 4099 от 26.07.2019 г. след приключване на производството по чл.247 ГПК.
Допускането на касационно обжалване на определенията съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на постановения въззивен съдебен акт.
В конкретния случай Върховният касационен съд, състав на II, г.о., намира, че касационното обжалване на въззивното определение не следва да бъде допускано, тъй като посочените условията за това не са налице.
Предвид приетите в обжалваното въззивно определение решаващи правни мотиви формулираните от касатора въпроси нямат обуславящо изхода на спора значение, поради което липсва общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези въпроси имат отношение към правилността на определение № 4099 от 26.07.2019 г., с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател по чл.83, ал.2 ГПК, а не към обжалваното определение, с което въззивният съд се е произнесъл само относно предпоставките за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка. Поради това и поставените в изложението въпроси не са били предмет на обсъждане в обжалваното определение.
Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, нито жалбоподателят се позовава на тях.
С оглед изложеното определението на въззивния съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1111 от 28.11.2019 г. по ч. гр. д. № 375/2019 г. на Габровския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: