О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
С., 14.01.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на девети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д.N 4764 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2, изр.второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. П. А. срещу Определение № 313/30.10.2013г. по т.д.№ 3935/2013г. на ВКС, І т.о., с което на основание чл.280,ал.2 ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба на А. срещу въззивно решение, постановено по обективно съединени искове с правно основание чл.124,ал.1 във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК за установяване дължимостта на сумата 10 000лв. по запис на заповед от 17.07.2008г. и на сумата 3 486.64лв. – обезщетение за забава, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Съставът на ВКС е приел, че касационната жалба е недопустима, тъй като делото, по което е постановено въззивното решение е търговско, както и че когато са предявени няколко иска, за обжалваемостта е от значение цената по всеки един от тях, а не общият сбор, тъй като при обективното съединяване в едно производство се поставят за разрешаване няколко материалноправни спора.
С частната жалба се иска отмяна на постановеното определение. Поддържа се, че са предявени главен иск за главницата и субсидиарен за обезщетението за забавено плащане и съгласно чл.69,ал.1,т.1 ГПК размерът на цената на иска е търсената сума т.е.- 13 486.64лв. Изложени са и доводи, че цената на главницата е точно 10 000лв., а не „до 10 000лв.”
От насрещната страна писмен отговор не е постъпил.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК видно от товарителницата на л.11 и е процесуално допустима, но неоснователна.
Разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК изключва от касационен контрол решенията, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. Безспорно е, че въззивното решение е постановено при действието на разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК ДВ бр.100/21.12.2010г. Константна е практиката на ВКС, че употребеният в нормата израз „до 10 000лв.”, следва да се тълкува като посочване на крайния предел на цената на иска, при който касационното обжалване е изключено, поради което и иск с цена точно 10 000лв. е в приложното поле на ограничението.
Неоснователно е и изложеното в частната жалба становище за определяне цената на иска като сбор от сумите на обективно съединените претенции. Ирелеватно е обстоятелството че искът по чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за период преди завеждането на иска има характер на акцесорен и обусловен от уважаването на този за главницата. Ако исковете бяха предмет на отделни съдебни производства, постановените по тях решения биха били необжалваеми, а тълкуването на разпоредбата на чл.69,ал.1 ГПК не обосновава възприетия от жалбоподателя извод.
Постановеното решение срещу което е насочена касационната жалба е неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което законосъобразна е преценката на състава на Търговска колегия на ВКС за недопустимостта на жалбата.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 313/30.10.2013г. по т.д.№ 3935/2013г. на ВКС, І т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.