1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
С., 14.01. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 5757 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от Прокуратура на РБ чрез прокурор при Апелативна прокуратура [населено място] и от К. Н. С. от [населено място], чрез пълномощника му адв. С. С. от АК-П., против въззивно решение № 437 от 10.07.2014 г., постановено по в.гр.д. № 627/2014 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІІ граждански състав.
Жалбоподателят Прокуратура на РБ, чрез прокурор С. Г. от Пловдивската апелативна прокуратура обжалва въззивното решение в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на К. Н. С. от [населено място], сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З., за неправомерно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на умишлено престъпление и вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по образувано срещу него наказателно производство ДП № 78/2012 г. по описа на „Б.” – [населено място] и преписка № 7308/2012 г. на Окръжна прокуратура [населено място]. Твърди неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, поради нарушение на материалния и процесуалния закони и необоснованост и иска неговата отмяна. Релевира като основание за допускането му до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, по правния въпрос за недоказаност в случая, че твърдените неимуществени вреди са с интензитет надвишаващ обичайните последици, търпени като последица от незаконно обвинение, с твърдението, че е обусловил изхода на делото в обжалваната част и е решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата, като сочи и представя съдебна практика, както следва: ППВС № 4/1968 г., т. ІІ, ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 3 и т. 11, решение № 539 от 09.08.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1747/2009 г., ІІІ г.о., решение № 29 от 05.03.2012 г. на ВКС по гр.д. № 170/2011 г., ІІІ г.о., решение № 49 от 27.04.2011 г. на ВКС по гр.д. № 697/2010 г., ІІІ г.о., решение № 62 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1065/2011 г., ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и решение № 37 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5367/2007 г., І г.о. и решение № 322 от 27.03.2008 г. на ВКС по гр.д. № 1726/2007 г., І г.о., постановени по стария процесуален ред.
Жалбоподателят К. Н. С. от [населено място] обжалва въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск срещу Прокуратурата на РБ за разликата от 2 000 лв. до предявения размер от 300 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З.. Релевира касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата на Прокуратурата на РБ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът С. твърди, че в постановеното решение в обжалваната му от него част, въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, обусловил изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставеният правен въпрос е относно приложението на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при наличието на хипотезите на чл. 2 З., който е развит в следния смисъл – какво е съдържанието на понятието „критерий за справедливост”, какви са елементите за осъществяване на пълна оценка на едно негативно преживяване с оглед присъждане на обезщетение за него, включени в критерия за справедливост и какви „стъпки” включва процеса на оценяване на едно негативно преживяване, включени в „критерия за справедливост”. В подкрепа на твърденията си представя съдебна практика, както следва: решение № 267/13 от 26.06.2014 г. на ВКС по гр.д. № 820/2012 г., ІV г.о., както и две определения на ВКС по чл. 288 ГПК, които съгласно даденото разрешение в т. 1 на ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС не съставляват задължителна съдебна практика.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
К. жалби са допустими и редовни като подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена над 5000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото е установено от фактическа страна, че срещу ищеца е било образувано досъдебно производство № 7308/2012 г. на 01.11.2012 г. с постановление на Окръжна прокуратура [населено място]. Тъй като не е бил намерен на адреса е обявен за издирване като на 11.01.2013 г. е бил задържан за 72 часа и му е било повдигнато обвинение за престъпления по чл. 354а, ал. 1 и чл. 339, ал. 1 НК. С определение от 28.05.2013 г. взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража” е била изменена в по-лека – „парична гаранция” от 2000 лв. С Постановление от 21.06.2013 г. ОП-гр. П. наказателното производство срещу ищеца е прекратено за престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 НК за разпространение на наркотици, поради недоказаност на обвинението, а за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, поради малозначителност по см. на чл. 9, ал. 2 НК, като постановлението е влязло в сила на 04.07.2013 г. Приел е, че в случая по отношение на Прокуратурата на РБ са налице елементите на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 З., изхождайки от факта на повдигане на обвинение за престъпление от общ характер и образуване на наказателно производство, което е било прекратено, поради недоказаност на обвинението и малозначителност на другото деяние, обстоятелството, че ищецът е бил задържан под стража за период от пет месеца и като е съобразил бързото приключване на наказателното производство, обстоятелството, че ищецът е осъждан шест пъти, е приел, че са му били причинени болки и страдания, като справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди – претърпените от ищеца болки и страдания, е в размер на сумата от 2000 лв. по отношение на Прокуратурата на РБ.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора Прокуратура на РБ не е формулирал правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, а касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Така както е поставен правния въпрос той касае неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, която проверка не може да се извърши в рамките на производството по селекция на касационните жалби, поради което не са налице релевираните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване по касационната жалба на Прокуратурата на РБ.
По поставения материалноправен въпрос, от касатора-ищец – за приложението на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при наличието на хипотезите на чл. 2 З., същият е обусловил изхода на делото, но в случая той е решен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, установена с разрешенията, дадени в т. 11 и т. 13 от Тълкувателно решение № 3/2005 по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, както и тази, установена по реда на чл. 290 ГПК – решение № 3 от 13.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 637/2011 г., ІІІ г.о., решение № 95 от 08.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 849/2010 г., ІІІ г.о. и др. В този аспект следва да се отбележи, че размера на обезщетението за вреди, определян по чл. 2, ал. 1, т. 3 З. се влияе от конкретната фактическа обстановка, която е различна за всеки отделен случай. Спрямо критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните доказателства. Доколкото в случая съдът е разгледал всички допустими и относими към спора доказателства, свързани с реално претърпените болки и страдания от ищеца в резултат на незаконното обвинение и приложената спрямо него най-тежка мярка за процесуална принуда за период от пет месеца, обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с представеното от касатора-ищец съдебно решение, тъй като подхода при определяне размера на обезвредата е един и същ. Вложеният в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обществен критерий за справедливост не е абстрактно понятие, а справедливото обезщетяване, каквото изисква тази законова норма на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията с оглед конкретната фактическа обстановка за всеки отделен случай. В случая въззивният съд е извършил такава преценка, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер за неимуществените вреди, не е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като необосноваността е основание за касиране, поради неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като то бъде допуснато до касационен контрол, какъвто не е настоящия случай. В допълнение към изложеното следва да се подчертае, че поради различието във фактите и обстоятелствата по всяко едно от делата, определените по тях размери на обезщетения за причинени неимуществени вреди не могат да бъдат критерий за определяне на обезщетението за причинени неимуществени вреди на пострадалия по настоящото дело. В изложението към касационната жалба не е обосновано наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 2 З. и чл. 52 ЗЗД, или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочените законови текстове, по които е налице задължителна съдебна практика, поради което не е налице и това основание за допускане на касационното обжалване.
При този изход на делото пред касационната инстанция, направените от страните разноски по делото остават в тяхна тежест.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 437 от 10.07.2014 г., постановено по в.гр.д. № 627/2014 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІІ граждански състав, по касационна жалба с вх. № 5275 от 12.08.2014 г. на К. Н. С. от [населено място] и касационна жалба с вх. № 5296 от 13.08.2014 г. на Прокуратурата на РБ, чрез прокурор при Пловдивска апелативна прокуратура.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: