1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
гр.София, 15.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3512/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
С определение № 938/ 20.12.2016 г., постановено по настоящето дело, Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 4169 от 20.05.2016 г. по гр.д.№ 13819/ 2015 г., с което са отхвърлени предявените от З. Д. Ц. против [фирма], [населено място], искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 1221/ 03.07.2014 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „оператор база данни” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер 7 800 лв.
Ответникът по делото – [фирма], [населено място] – е поискал допълване на определението в частта за разноските. Поддържа, че е направил разходи в производството за три инстанции в размер 2 347 лв. Присъждането им е поискано с отговора срещу касационната жалба, но в определението си от 20.12.2016 г. съдът не се е произнесъл по това искане. Счита, че са налице предпоставките за допълване на определението.
З. Ц. оспорва молбата и моли същата да не бъде уважавана с доводи, че разноските са прекомерни.
Съдът намира молбата за допълване на определението от 20.12.2016 г. в частта за разноските за неоснователна. С въззивното решение, което е влязло в сила при условията на чл.296 т.3 пр.1 ГПК, ищцата З. Ц. е осъдена да заплати на [фирма], [населено място], 2 396 лв разноски за две инстанции в производството – пред Софийски районен съд и пред Софийски градски съд. Производство пред третата инстанция е образувано по жалба на З. Ц. и е приключило с постановяване на определението от 20.12.2016 г. В отговора срещу касационната жалба [фирма], [населено място], действително е направило искане за присъждане на разноски в касационното производство, но не е представило документи за сторени такива. Както е посочено в тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, т.1, само заплатените разноски подлежат на присъждане и страната, която претендира разноските, трябва да докаже плащането им. Такива доказателства с отговора срещу касационната жалба не са представени. Представянето им с молбата по чл.248 ГПК не обосновава непълнота на определението по чл.288 ГПК и не са налице предпоставки за допълването му.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма], [населено място] за допълване на определение № 938/ 20.12.2016 г. на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, постановено по гр.д.№ 3512/ 2016 г., в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: