О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№58
София, 15.02.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3650 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез пълномощника му адвокат М. Д. против решение № 514 от 18.04.2016 г., постановено по гр.д. № 550 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 314 от 4.12.2015 г. по гр.д. № 881/2014 г. на Районен съд-Провадия за признаване за установено по отношение на [фирма], [населено място], че Е. С. С. е собственик на нива с площ от 10.000 дка в землището на [населено място], [община], местност „Б. Ада“, съставляваща имот № 042014, парцел 14 от масив 42, по силата на наследствено правоприемство от родителите си, които са се легитимирали като собственици въз основа на договор за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 179, том I, н.д. № 240/1997 г.
Е. С. С. е подала писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК чрез пълномощника си адвокат И. Е., в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
В. съд е приел за установено, че процесният имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ на Н. Г. А., който го е прехвърлил на 26.03.1999 г. на С. Е. /по време на брака му със С. Е./ с договор, обективиран в нотариален акт № 179, том I, н.д. № 240/1997 г., като ищцата е единствен наследник на приобретателите. Наследодателят С. Е. е получавал аредна от ЗК „Луда К.“-с.Ц. за периода 2000 г. – 2013 г., а през 2014 г. е уведомен, че земята се води на ответното дружество /служебна бележка на л.11 от първоинстанционното дело/. Свидетелските показания потвърждават, че първоначално С. Е. обработвал сам земята, а впоследствия я отдавал под аренда през две години и редовно получавал арендните плащания.
Ответното дружество е закупило имота на 30.07.2009 г. от А. Г. Н., Р. Г. Ж., М. Г. Ж., С. Й. Й. и А. Г. Н. и на 19.03.2010 г. е сключило договор за аренда с [фирма]. Свидетелските показания установяват, че през 2010 г. дружеството сключило дългосрочен договор за аренда и никога не е получавало оплаквания от арендатора за наличие на проблеми със собствеността на имота.
При така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд е направил извод, че като собственик въз основа на възстановено по ЗСПЗЗ право на собственост, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и наследяване се легитимира ищцата Е. С., а ответното дружество е закупило нивата от несобственик, поради което не е настъпил вещно-транслативния ефект на договора за покупко-продажба.
По отношение на наведеното от [фирма], [населено място] възражение за придобиване на собствеността чрез добросъвестно владение, съдът е приел, че осъществяваното от дружеството владение е било скрито и непряко, поради което не може да бъде противопоставено на действителния собственик и да доведе до придобиване на собствеността по давност. Този извод е направен въз основа на обстоятелството, че с писмени и гласни доказателства е установено, че имотът е обработван от ЗК“Луда К.“ до 2013 г., която до този момент е заплащала и арендна вноска на действителния собственик и по делото не е установено, че арендаторът [фирма], с който ответникът е сключил договор, в действителност е обработвал процесната нива и е заплащал арендни вноски на дружеството.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК [фирма], [населено място] се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като счита, че изводите на съда, че фактическата власт на имота не била осъществявана явно са направени в противоречие с практиката на ВКС по решение № 31 от 15.02.2011 г. по гр.д. № 1273/2009 г., II г.о., според която при добросъвестното владение фактическата власт се придобива на правно основание, целящо прехвърляне правото на собственост към владелеца, макар вещноправния ефект да не настъпва и самото това правно основание се явява демонстриране на завладяването, поради което за придобиването на собствениостта е достатъчно владелецът да упражнява фактическа власт в определения от закона петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира намерението си за своене чрез други действия, които да са противопоставени на действителния собственик. Посоченото тълкуване е дадено в отговор на въпроса: следва ли да се демонстрира упражняваното владение по отношение на другия съсобственик и да се търси пряк контакт с него, за да му се покаже владение за себе си и е неотносимо към данните по настоящото дело, по което спорът е между действителния собственик и владелец, придобил имота от несобственик и всяка от страните е упражнявала владението чрез трети лица, с които е сключила договор за аренда и е получавала плащането на арендните вноски без да знае за претенциите на другата страна, поради което не е удостоверено основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
При условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът поставя въпросите:
1. Сключването на договор за аренда, който е вписан в имотния регистър, съставлява ли действие по отношение на вещта, което може да обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение;
2. Явно ли е упражняване на фактическа власт върху имот, който е бил даден под аренда.
В практиката на ВКС е дадено тълкуване, че не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си /Решение № 603 от 2.08.2013 г. по гр.д. № 603/2012 г., I г.о./, както и че следва да се изясни чрез какви действия е упражнявана фактическата власт и да формира изводи дали извършените действия по упражняване на фактическа власт са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и конкретните твърдения за действията чрез които е осъществявана фактическата власт /Решение № 262 от 1.11.2012 г. по гр.д. № 439/2012 г., II г.о./. Тази практика на ВКС дава отговор и на поставените въпроси и въззивното решение е съобразено с нея, доколкото съдът е изследвал чрез какви действия всяка от страните е осъществявала владението /чрез трети лица въз основа на договор за аренда/ и от кой момент претенциите на ответното дружество са станали явни /отказът на арендаторът на ищцата да й заплаща арендно възнаграждение/.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да възстанови на Е. С. С. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 600.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат И. Е. за подаване на писмен отговор.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 514 от 18.04.2016 г., постановено по гр.д. № 550 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Варна.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], предтавлявано от управителя С. И. С., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.5, офис 501, адвокат М. Д. да заплати на Е. С. С., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], вх.Б, ет.1, ап.4, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат И. Е. разноски по повод касационната жалба в размер на 600.0 /шестстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: