О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София, 17.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 52 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба № 72168/04.07.2012г., подадена от Г. Г. С., К. Г. С., Е. Ч. М. и К. Ч. Я. против решение от 13.03.2012г. по гр.д.№ 12976/2009г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 30.11.2001г. по гр.д.№ 810/2000г. на Софийски РС. С последното е уважен искът по чл. 108 ЗС предявен от В. К. В., С. К. М., И. Х. П., Е. Х. Д., Ц. Х. Н., Д. Й. Т., Г. Й. Т., П. Й. Х., против наследодателя на касаторите Г. С. Г., починал на 08.11.2005г. досежно дворно место в П., с площ 560 кв.м., съставляващо парцел VІІІ-1415от кв. 6 м.”Дебело гуно” и е отменен констативен н.а. № 24,т.16/1004г.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението поради това, че ВКС вече се е произнесъл по иск, предявен от същите ищци против първата касаторка, като частен правоприемник на баща си. Наведено е и оплакване, че само тя ползва имота, на основание прехвърляне през 1994г. от баща й.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК не е формулиран въпрос но се твърди недопустимост на решението поради същите оплаквания, изложени и в жалбата и за неправилност, поради това, че иска е бил неоснователен, а е уважен.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, но е недопустима защото е подадена против въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване поради следното:
Предмет на предявеният иск по чл. 108 ЗС е дворно место в П., с площ 560 кв.м., съставляващо парцел VІІІ-1415 от кв. 6 м. ”Дебело гуно”. Искът е предявен на 28.06.2000 г. – при действието на отменения ГПК. Съгласно чл.55, ал.1 б.”а” от ГПК/отм/, размерът на цената на иска по спорове за собственост е ? от данъчната оценка. Видно от у-ние № 1245-12 от 08.12.1999г. /л.6 от делото на РС/, данъчната оценка за процесния парцел VІІІ-1415 е 1925,80 лв. Това е и посочената цена на иска в исковата молба. Следователно по правилото на чл. 55, ал.1 б.”а” ГПК /отменен/, цената на иска е под 5 000 лв.
Съгласно чл. 280, ал.2 от ГПК /ДВ бр. 100/21.12.2010г/. не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Висящи производства по смисъла на пар.25 от ПЗР на ЗИДГПК са тези, по които касационните жалби са постъпили преди 21.12.2010г. включително. За постъпилите след тази дата касационни жалби се прилага новата процесуална норма на чл. 280, ал.2 ГПК, имаща по определение непосредствено действие.
Меродавен е момента на подаване на касационната жалба, а не на исковата молба, защото касационната жалба има деволативен ефект – предизвиква висящност на касационното производство от датата на подаването й. Новото правило на чл. 280, ал.2 от ГПК касае само касационното производство и е относимо само за него, поради което следва да се прилага към това производство. Цената на иска обаче се определя към момента на предявяването му. Съгласно чл. 56 от отменения ГПК и чл. 70, ал.1 от новия ГПК след първото съдебно заседание, т.е. в хода на производството не може да се повдига въпроса за цената на иска.
Или в обобщение, щом цената на предявения иск е под 5 000 лв. и касационната жалба е подадена при действието на новата редакция на чл. 280, ал.2 от ГПК, тя е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба № 72168 от 04.07.2012г., подадена от Г. Г. С., К. Г. С., Е. Ч. М. и К. Ч. Я. против решение от 13.03.2012г. по гр.д.№ 12976/2009г. на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ