О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
гр. София, 02.02.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2604 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „РАДИАНТ Т. И..“, със седалище и адрес на управление в Британски Вирджински острови, представлявано от адв. Г. А., срещу определение № 3232 от 20.09.2016г. по т.д. № 4649/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на дружеството срещу решение от 11.08.2015г. по т.д. № 2914/2011г. на Софийски градски съд, VI – 17 състав в частта, с която е признато за установено на основание чл.29, ал.1, пр.3 ЗТР, че извършеното в търговски регистър вписване № 20110509120734 по партидата на [фирма] с ЕИК[ЕИК], представлява вписване на несъществуващо обстоятелство, по иск, предявен от ищеца Г. И. Д. срещу [фирма] и въззивното производство в тази част е прекратено.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като първоинстанционното решение пряко засяга законните му интереси в качеството му на заложен кредитор, лишавайки го от правата, които черпи от извършеното в търговския регистър вписване, обявено за несъществуващо от първоинстанционния съд. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответникът по частната жалба Г. И. Д. я оспорва. Поддържа, че искането за отмяна на въззивното определение е бланкетно, а по отношение на твърдението на частния жалбоподател за засегнати от първоинстанционното решение негови права сочи, че те са принципно правилни, но за обосноваване на право на иск, а не и по отношение на право за въззивно обжалване на решение по иск, по който жалбоподателят не е страна. Поради това моли обжалваното определение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че видно от мотивите и диспозитива на първоинстанционното решение, на което не е искано допълване или поправка в срока по чл.250 ГПК, искът по чл.29, ал.1 ЗТР е разгледан и уважен като предявен от ищеца Г. Д. само срещу ответника [фирма]. Приел е, че въззивникът „Радиант Т. И.“ не фигурира като ответник по този иск в обжалваното решение, т.е. същият не е страна по него, а е страна само по иска по чл.36 ЗОЗ. Поради това въззивният съд е приел, че въззивникът не е легитимиран да обжалва решението по иска по чл.29, ал.1 ЗТР, което не го обвързва, и с оглед на това въззивната му жалба в тази част е недопустима.
Определението е правилно.
Частният жалбоподател „Радиант Т. И.“ е обжалвал първоинстанционното решение, с което са уважени следните искове: предявеният от Г. И. Д. против „Радиант Т. И.“ установителен иск по чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК вр. чл.36 ЗОЗ за установяване, че ответникът няма право да пристъпи към изпълнение по договора за особен залог от 07.12.2010г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 15 473/07.12.2010г. и рег. № 15 955/15.12.2010г. и да се удовлетвори от заложеното имущество, и предявеният от Г. И. Д. против [фирма] иск по чл.29, ал.1 ЗТР за установяване, че извършеното по партидата на ответното дружество под № 20110509120734 вписване представлява вписване на несъществуващо обстоятелство. Доколкото жалбоподателят не е страна по разгледания от първоинстанционния съд иск по чл.29, ал.1 ЗТР, а и съгласно постоянната практика на ВКС не е пасивно легитимиран да отговаря като главна страна по този иск, той няма право да обжалва постановеното по иска решение. Лице, което няма качеството на главна или подпомагаща страна по разгледан от първоинстанционния съд иск, не разполага с право на въззивна жалба, тъй като легитимацията на страните във въззивното производство е обусловена от легитимацията на страните в първоинстанционното производство.
По изложените съображения настоящият състав приема, че изводът на въззивния съд за недопустимост на въззивната жалба в частта, в която се обжалва първоинстанционното решение по иска по чл.29, ал.1 ЗТР, е законосъобразен и поради това обжалваното въззивно определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3232 от 20.09.2016г. по т.д. № 4649/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: