1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
гр. София, 21.01.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2481 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищеца „Българо – американска кредитна банка“ АД, [населено място] чрез Адвокатско дружество „Б. и П.“, [населено място] срещу определение от 22.06.2018г. по в. т. дело № 620/2017г. на Апелативен съд Пловдив, 2 търговски състав, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във връзка с т. 3 от ГПК до възобновяване правомощията на синдика А. Г. К. с възобновяване на производството по несъстоятелност на „Ромекс Кар“ ЕООД /в несъстоятелност/ по т. дело № 639/2014г. на Пловдивски окръжен съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за недопустимост, евентуално неправилност на определението на Апелативен съд Пловдив поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че е недопустимо съдът сам да отмени определението си за възобновяване на производството и след това да спре отново производството. Релевира доводи за неправилност на извода, че решението за възобновяване на производството по несъстоятелност не се ползва с изпълнителна сила, като поддържа, че от момента на обявяването му в Търговския регистър същото е проявило своето действие. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на съображенията, че с оглед спиране на производството по несъстоятелност е настъпило прекратяване по силата на закона на правомощията на синдика като орган на несъстоятелността. Поддържа, че в Търговския закон изрично е посочено при какви условия и кои производства подлежат на спиране, като разпоредбите са императивни и не подлежат на разширително тълкуване. Липсва разпоредба, предвиждаща последващо спиране на съдебното производство, след като вече е било възобновено. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено.
Ответникът „Ромекс Кар“ ЕООД /в несъстоятелност/, [населено място] чрез П. Г. Б. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на обжалваното определение, предвид обстоятелството, че решение № 272/15.05.2018г. по т. дело № 639/2014г. на Окръжен съд Пловдив не е стабилизирано, не се ползва с изпълнителна сила и правомощията на синдика не са възобновени. Моли определението да бъде потвърдено.
Синдикът на „Ромекс Кар“ ЕООД /в несъстоятелност/ А. Г. К. не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страни в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да спре производството по в. т. дело № 620/2017г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във връзка с т. 3 ГПК, съдебният състав на Апелативен съд Пловдив е приел, че решението за възобновяване на производството по несъстоятелност по отношение на длъжника „Ромекс Кар“ ЕООД /в несъстоятелност/ е обжалвано и все още не е влязло в сила. Поради това, че решенията по чл. 632 ТЗ нямат незабавно действие като решенията за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване в несъстоятелност, и с оглед обстоятелството, че все още няма влязло в сила решение за възобновяване на производството, е направил извод за липса на основание за продължаване разглеждането на делото по възззивната жалба на „Българо-американска кредитна банка“ АД срещу решението по т. дело № 481/2001г. на Пловдивски окръжен съд, 18 състав.
Определението на Апелативен съд Пловдив е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК съдът спира производството в изрично предвидените в закона случаи. Изрично предвиден случай на спиране на производството по имуществени граждански и търговски дела, каквото е образуваното пред Апелативен съд Пловдив в. т. дело № 620/2017г. и съответно първоинстанционното т. дело № 481/2014г. на Окръжен съд Пловдив, чието решение е предмет на обжалване с възззивната жалба на „Българо-американска кредитна банка“ АД, е при откриване на производството по несъстоятелност съгласно чл. 637, ал. 1 ТЗ. Целта на спирането на производството по предявения срещу длъжника иск по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК е да се даде възможност на ищеца да предяви вземането си пред съда по несъстоятелността. В настоящия случай производството по иска срещу „Ромекс Кар“ ЕООД /в несъстоятелност/ е било спряно с определение № 2159/30.10.2015г. по т. дело № 481/2014г. на Окръжен съд Пловдив поради откриване на производство по несъстоятелност на посоченото търговско дружество с решение № 555/15.10.2015г. по т. дело № 639/2014г. на Окръжен съд Пловдив, Търговско отделение, 13 състав на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ. Поради това, че процесните вземания са предявени от банката – ищец, включени са от синдика в списъка на приетите вземания, срещу тях е подадено възражение от длъжника, същите са изключени от списъка и списъкът е одобрен от Окръжен съд Пловдив със съответните корекции, с определение № 1619/03.08.2016 по т. дело № 481/2014г. на Окръжен съд Пловдив исковото производство е възобновено на основание чл. 637, ал. 3 ТЗ и е постановено обжалваното пред Апелативен съд Пловдив решение.
С решение № 141 от 15.03.2018г. по т. дело № 639/2014г. на Окръжен съд Пловдив, Търговско отделение, 13 състав е спряно производството по несъстоятелност на длъжника „Ромекс Кар“ ЕООД на основание чл. 632, ал. 5 във връзка с ал. 1 ТЗ, а с решение № 272 от 15.05.2018г. по същото дело производството по несъстоятелност е възобновено. Решението за спиране на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 5 във връзка с ал. 1 ТЗ, което е постановено след предявяване на вземанията в производството по несъстоятелността и след възобновяване на исковото производство по чл. 637, ал. 3 ТЗ, не е предвидено изрично в закона като основание за спиране на продължилото исково производство по предявения иск.
Посоченото решение не представлява и основание за спиране на исковото производство по чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно посочената разпоредба съдът спира производството, когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните. Основанията за спиране на производството по чл. 229, ал. 1 ГПК са уредени в императивна правна норма, която не подлежи на разширително тълкуване. Спирането на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 5 във връзка с ал. 1 ТЗ поради невнасяне на определените разноски по чл. 629б ТЗ, както и обжалването на решението за възобновяване на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 2 ТЗ не могат да бъдат приравнени на необходимост от учредяване на настойничество или попечителство по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като с решението по чл. 632, ал. 5 във връзка с ал. 1 ТЗ правомощията на синдика не се прекратяват, нито се налага след възобновяване на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ да бъде назначен друг или същият синдик.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че неправилно въззивният съд е спрял въззивното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във връзка с ал. 3 ГПК, поради което обжалваното определение трябва да бъде отменено и делото върнато на Апелативен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 22.06.2018г. по в. т. дело № 620/2017г. на Апелативен съд Пловдив, 2 търговски състав.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.