О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София,26.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.02.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 21 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молбата на [фирма], гр.Х. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски окръжен съд № 399 от 06.06.2008 год., по гр.д.№ 700/2007 год., в частта му, с която същото е потвърдено от Софийски апелативен съд с решение № 543 от 01. 06. 2009 год., по гр.д.№ 1781/2008 год. и е осъден молителя да заплати на [фирма], гр.Е. сумата 37 456.58 лв., неплатено възнаграждение по договор № 5/20.07.2006 год., сключен между страните, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 15. 08. 2007 год. до окончателното и изплащане и 6640 лв. деловодни разноски.
Молителят обосновава искането си за отмяна, позовавайки се на прието заключение на СТЕ по гр. д. № 43/ 2007 год. на Х., въз основа на което по предявен срещу него иск по чл.55, ал.1 ЗЗД от ТД [фирма], гр. П., в качеството му на главен възложител по сключен помежду им договор № 40/ 12. 06. 2006 год. за СМР на обект „Хотел О.” в курортен комплекс „П.”, С. област, е установено с влязло в сила решение, че общото количество натоварена и извозена скална маса от главния изпълнител [фирма], гр.Х. е различно от вписаните от ответното ТД данни за количеството взривена скална маса в три фактури : № 43/16. 09. 2006 год.; № 1/ 12. 01.2007 год. и № 39 /22.08.2006 год.. Допълнително в тази вр. същият се позовава и на изпратена до настоящия ответник [фирма], гр.Е. покана с изх.№ 64/ 04.07.2007 год. да участва в процеса по гр.д.№ 43/2007 год., поради възникнал с главния възложител съдебен спор във вр. с така фактурираните количества земна/ скална / маса.
След дадени му по реда на чл.306, ал.1 ГПК указания, вкл. за установяване момента на узнаване на твърдяните новонастъпили обстоятелства и за представяне на новооткрити писмени доказателства, с оглед въведеното отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, молителят е депозирал молба вх. №[ЕИК]/ 14. 12. 2012 год., с която е представил болнични листи, удостоверяващи престой на законния му представител в болнично заведение, поради недобро здравословно състояние в периода до датата на постановяване на определение на ВКС № 21/16.01.2012 год., по т.д.№ 675/2011 год. на първо търговско отделение на ВКС, с което на осн. чл.288 ГПК е отказан касационен контрол на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 64/ 10.02.2011 год., по гр.д.№ 1087/2010 год., с което е потвърдено решение по № 143 от 05.02.2010 год., по т.д.№ 43/2007 год. на Х. в неговата осъдителна част, предмет на подадената от [фирма], гр.Х. касационна жалба.
Ответната по молбата страна [фирма], гр.Е. в срока по чл.306, ал.3 ГПК е възразила по допустимостта и, поради изтичане на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Алтернативно са въведени и доводи за отсъствие на поддържаното отменително основание
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307, ал.1 ГПК, намира:
Молбата за отмяна, основана на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, е подадена от надлежно легитимирана страна в процеса и срещу подлежащ на отмяна съдебен акт, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Съгласно чл.305, ал.1, т.1 ГПК молбата за отмяна трябва да бъде подадена в тримесечен срок, който в хипотезата на чл.303,ал.1, т.1 ГПК за молителя започва да тече от дата, от която му е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който е могъл да се снабди с новото писмено доказателство.
В случая въведеното отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е обосновано със заключението на в.л. по допусната и изслушана съдебно – техническа експертиза пред Х. по гр.д.№ 43/2007 год., по което [фирма], гр.Х. е било страна, поради това, че със същото са установени различни количества земна / скална/ маса от общото им количество, фактурирано от [фирма], гр. Е. с посочените данъчно фактури, приложени по т.д.№ 700/2007 год. на СОС, въз основа на които решението, чиято отмяна се иска е било постановено.
Потвърдено с въззивен съдебен акт на Пловдивския апелативен съд № 64/10.02.2011 год., по в.гр.д.№ 1087/ 2010 год., съгласно процесуалното правило на чл.296, т.3 ГПК, решението на Х. по гр.д.№ 43/2007 год. е влязло в сила на 16.01.2012 год. – датата на определение № 21, по т.д.№ 675/ 2011 год., постановено от състав на първо т.о. на ВКС по реда на чл. 288 ГПК.
Следователно дори и тази дата, като най – благоприятна такава за молителя, да се приеме за начало на срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК категоричността, произтичаща от постановения влязъл в сила съдебен акт на Х. по гр.д.№ 43/2007 год., на узнаване от страна на последния за твърдяното новонастъпило обстоятелство, то считано и от същата тримесечният преклузивен срок за последния е изтекъл и подадената чрез пощенски куриер на 28.11.2012 год. молба за отмяна се явява просрочена.
Вярно е, че решаването на делото с окончателен съдебен акт е предпоставка за възникване на правото на отмяна в изчерпателно и лимитивно посочените в чл.303 ГПК хипотези, на която молителят се позова, но това се отнася за съдебния акт, предмет на исканата отмяна, а влизането му в сила в случая предхожда датата на влизане в сила на решението по гр.д.№ 43/2007 год. на Х., по което визираното като новооткрито обстоятелство заключение на СТЕ е било изслушано и прието.
Що се касае до приложената покана, адресирана до [фирма], с изх.№ 64/04.07.2007 год., доколкото неин издател е самият молител, то отсъства възможност моментът за узнаването и от последния да бъде преценяван, като обосноваващ различен от изградения правен извод, че прекратителният срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК към датата на подаване на молбата за отмяна – 28.11.2012 год. е бил изтекъл.
С изтичане на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК се е преклудирало самото потестативно право на настоящия молител, поради което образуваното въз основа на молбата за отмяна, основана на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, извънинстанционно производство следва да бъде прекратено, като недопустимо.
Правно ирелевантно за допустимостта на молбата за отмяна се е обстоятелството, че поради заболяването си, удостоверено с приложени към молбата писмени доказателства, законният представител на молителя- ТД- С. К. е бил в болница.
Освен, че решителните срокове, какъвто е характерът на срока по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК, не могат да бъдат изменяни или възстановявани от съда, независимо от причините за пропускането им, то сам по себе си фактът, че управителят на [фирма], в рамките на същия срок е бил настанен в болнично заведение не би могъл да се възприеме като извинителна за бездействието на страната – молител причина.
Касае се за ЮЛ – търговец, правно и структурно обособено в ООД, което няма процесуална пречка да бъде надлежно представлявано в извънредното производство по чл.303 и сл. ГПК от процесуален представител по пълномощие – юрисконсулт или адвокат, какъвто е бил пълномощникът му в инстанционното производство пред СОС по т.д.№ 700 / 2007 год. – адв. Родопски.
Отделен в тази вр. остава въпросът дали изготвеното и прието по друго дело, по което молителят е бил страна, заключение на СТЕ би могло да притежава правната характеристика на новооткрито обстоятелство по см. на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, както въпросът и дали изложените в обстоятелствената част на молбата за отмяна доводи не касаят правилността на решението, предмет на същата, вече проверена по реда на инстанционния контрол, но като относими към основателността на молбата за отмяна, те не подлежат на обсъждане в настоящето производство по чл.307, ал.1 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.307, ал.1 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, поради просрочие, молбата на [фирма], гр.Х. с вх. № 2543/29.11.2012 год., за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски окръжен съд № 399 от 06.06.2008 год., по гр.д.№ 700/2007 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: