О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София, 27.01.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1019 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат С. З. срещу решение № 455/14.10.2011 г. по т.д. № 628/2011 г. на Пловдивски апелативен съд /П./, с което е потвърдено отхвърлително решение на Старозагорски окръжен съд /СтОС/ по молба на настоящия касатор за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма].
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване посочва разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СтОС е сезиран с молба от [фирма] /сега касатор /по чл.625 ТЗ. Молителят твърди, че е в състояние на трайна неплатежоспособност и моли срещу него да се открие производство по несъстоятелност. СтОС е отхвърлил молбата, а П. е потвърдил първоинстанционното решение. П. е приел, че в случая не са налице предвидените от закона материалноправни предпоставки за откриване производство по несъстоятелност по подадената молба. Това е така, защото според П. споразумението, на което се позовава [фирма] – от 21.03.2010 г., не отговаря на обективния критерий за търговска сделка и по него търговското дружество – молител не е поело парични задължения, които да са изискуеми и съществуващи. П. е приел още, че освен наличието на изискуемо парично задължение по търговска сделка, не е установено наличието и на комулативно свързания въпрос относно икономическото състояние на молителя. П. е приел, че икономическото състояние на длъжника е такова, че той има възможност да покрива задълженията си, без опасност за кредиторите си. Изводът е направен след обсъждане на заключението на ССЕ и посочените в това заключение коефициенти за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на [фирма] и промяната на тези коефициенти в периода от 2007 г. до 2010 г., която промяна е в положителна насока.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, както изискват и разясненията в т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение и то не конкретни по делото, а с оглед приетото от ВКС в посочени решения. Навежда доводи за сключена сделка между търговец и свързано лице по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ /т.1 от изложението на касатора/; за възможността в преходен период длъжникът – търговец да разполага с имущество, с което да покрива задълженията си и последвалата след това промяна в икономическото му състояние /т.2 от изложението/; за практическото приложение на института на търговската несъстоятелност /т.3 от изложението/ и конкретно случаите, при които самият търговец инициира производството /т.4 от изложението/; както и за презумпцията за неплатежоспособност по чл.608 ал.2 ТЗ, която следва да бъде оборена /т.5 от изложението/. Така формулираните въпроси са общо и теоретично поставени – т.3,4,5 от изложението, без да почиват на изложените доводи на самия молител, представените по делото пред СтОС и П. доказателства, както и на мотивите на въззивния съд – т.1 и 2 от изложението, поради което не дават основание да се приеме, че са обсъждани така както са поставени и са обусловили изхода на спора. С оглед липсата на формулирани въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, не може да се прецени относимостта на посочената в изложението съдебна практика на ВКС към конкретния казус, респ. налице ли е противоречие между нея и обжалваното решение. Ето защо няма основание и за наличие на допълнителен критерий за селекция по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Не са изложени съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, а самото посочване на законовата разпоредба не обуславя приложението й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на П..
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 455/14.10.2011 г. по т.д. № 628/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.